ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОДИСЕЙ

На Петя

 Както обикновено, щом наловеше достатъчно риба, обръщаше лодката обратно, за да може да продава на пристанището, преди да се е стъмнило. Обикновено влизаше доста навътре, но понякога хвърляше мрежата около групата островчета, недалеч от брега. Този ден му бе провървяло именно там и доволен вдигна платното да се прибира. Както си седеше на кърмата с руля в ръка, се сети за Одисей - някой му бе дал да прочете тази моряшка история. Не без гордост си даваше сметка, че самият той е прекарал много повече време в морето от своя легендарен предтеча. Спомни си за почти всичките му патила и за това, как настоявал да го привържат за мачтата, та да не се поддаде на песента на сирените, плавайки покрай техния остров, който сигурно не ще да е бил много по-различен от този, който сега наближаваше. Почти се засмя при тази мисъл и като на шега грабна въжето, с което връзваше лодката, залепи гръб о мачтата и започна да го опасва около себе си. Работата изглеждаше добре свършена - почти не можеше да мърда. Съвсем малко се уплаши, когато първата вълна завъртя лодката напреки на курса, така че за втората не представляваше почти никаква трудност да я обърне и насочи спокойно към дъното.

Естествено, ни най-малко не беше очаквал, че всичко може да свърши така, но какво, дори и да бе успял да стигне брега - просто щеше да си продаде рибата и да се прибере при жена си, която е свикнала с всичко това и мирише на пот и яхния.