Здравей, мое вътрешно Аз!
Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, които прави с ръцете си, усмивката ù. Някои я харесват, други не. Тя е само образ в огледалото, когато се погледна. Но ти, мое вътрешно Аз, си запазила детското в себе си. Ти все още мечтаеш и правиш големи планове. Ти все още вярваш, че ще изживееш своята приказка. Ти винаги носиш торбичка с надежда в шепите си. Поглеждайки ме, хората не те виждат. Ти си скрита. Ти си много по-надълбоко в мен. Ти си цялата ми душевност. Малко от тях ще успеят да се докоснат до теб. А другата? Другата е видима за всички. Могат да я прегърнат, да я хванат за ръката, да завържат разговор с нея. С теб, мое вътрешно Аз, ще си говорят много малко хора. Ти си едно силно дете, което търпи тежестта на разбитото си съ ...