Срещам днес бай Къци с неговата баба, привличаща с червената си като Марс коса. Прегърнала, нашата, топлия хляб като светиня, и ръкомаха ли ръкомаха, бръщолеви, нарежда, а он зад нея върви и с лек намек за поздрав измъдри едно заспало:
- Здравей.
Окончанието на тази дума от неговите уста според мен, предполага закачка:
- Ей, ей! - като повик - Здраве, ей! Здраве, ей!
Отговорих му, и аз с глухо неудобство - Здравей.
Само преди година неговото напевно - Здравейте, здравейте! - огласяше входа. С този весел поздрав се заговаряше със съседите си. Споделяше за проблемите си и търсеше решение за тях. Сам казваше за себе си:
- Мене не ме карай да смятам. Аз съм слабоумен. Много съм бит по главата, затова дори останах такъв дребен и тънък. Но често след това правеше проверка пак с извинението - Слабоумен съм, и проверявам, за да не се възползва някой от мене, и да влезе в грях, пак заради мене. Хора сме. - и се смееше.
Неволните му ексцентричности будеха добросърдечен смях у съседите му. Един д ...