Сигурна съм, че повечето от вас знаят колко е полезно да се живее здравословно.Но много хора пренебрегват този факт и то най-вече от мързел. Аз лично съм се убедила, че най-доброто, което човек може да направи за себе си, е да се погрижи за добрата си физическа и психическа форма, именно водейки здравословен, природосъобразен начин на живот. И изобщо не смятам, че това е трудоемко – всичко е въпрос на съответна нагласа и добра организация.
Като малка бях от онези пълнички, с постоянна тенденция за дебелеене деца, които изобщо не подозират каква неприятна изненада се крие в прекаляването с мамините гозби и бабините мекици. Е, болно ми беше, че съучениците ми си правеха грозни шеги с килограмите ми, но не можех да устоя на кулинарните шедьоври на майка ми, а баба зорко следеше да не би случайно детето да е поотслабнало, че да се разболее, горкичкото.
По едно време, бях някъде седми клас, предприех отчаян опит да поогранича храната и бях видимо отслабнала. Боже, като си спомня колко усилия ми костваше! Бях невероятно изобретателна и проявих учудващ дори за мене инат, и за около два месеца бях свалила осем килограма.
Да, ама тогава нашите извадиха тежката артилерия – баба ми от село. Още като ме видя, изохка: „Божке, какво сте направили с хубавото дете, олеле, къде са ти бузките, пиленце? Чакай да видиш баба как ще си те оправи!”
Е, хубаво ме оправи, с нея на глава никой не може да излезе, дядо, дето е полковник, застава мирно като я види. В резултат на това година – две, преди да завърша училище, почти бях стигнала сто килограма. И естествено бях в пълна депресия. А те така стоят нещата при мен, че колкото съм по – депресирана, повече ми се отваря апетита. И колкото повече ядях, повече се депресирах. Един затворен кръг, от който не знаех как да се измъкна.
И тогава открих здравословното хранене. Видях книгата на една сергия и се хванах за нея с отчаяния жест на удавник, който се хваща за сламка. Изчетох я от кора до кора и само след седмица знаех всички основни правила на здравословното хранене наизуст и веднага започнах да ги прилагам. Вече не срещах такъв незрял отпор от страна на близките, едно защото бях вече достатъчно голяма, и друго – по-важното – бяха започнали сами да се тревожат за здравето ми.
Не казвам, че ми беше лесно, но за мен беше въпрос на живот и смърт, така че юнашки изкарах първия курс на полугладната диета, и – о, чудо – ефектът беше повече от добър. Знаех, че сега идва най-трудното – да успея да задържа резултата от постигнатото. Оказа се, че не е чак такъв проблем, просто следвах стриктно всички указания за правилно хранене. Накупих и още литература по въпроса, исках да съм постоянно в течение на най-новите тенденции в диетологията.
Постепенно се запалих и по спорта, защото навсякъде в тези книги се споменаваше колко е необходимо движението за правилното провеждане на всяка диета. Запознах се, първо теоретично, а не след дълго и на практика, с всички най-полезни гимнастически занимания за поддържане и извайване на добра фигура. Нещо повече – подробно разучих и започнах да прилагам редовно и много от здравословните процедури, описани там и в отделни книги специално за целта.
Неизменна част от начина ми на живот станаха сутрешната гимнастика, половинчасовия крос преди работа, ледените душове. Основна храна – плодове, зеленчуци, овесени ядки, трици, понякога и млечни продукти. Никакво месо – цели томове изчетох за вредите от него, особено от колбасите и преработените меса. Само риба от време на време и то печена. Естествено, нали пърженото е истински убиец за стомаха.
Така че когато завърших училище и станах студентка, вече бях едно много, много чаровно създание и успехът ми на любовния фронт не закъсня.
Той беше колега от моя курс, много симпатично момче, но най-важното – споделяше моите здравословни възгледи и идеи. Веднага си паснахме и малко след като завършихме, се оженихме.
Хубави години бяха, поне в началото. Имахме си режим на спортуване, на хранене, на... ами на всичко! Нещата бяха под пълен контрол.
После започна работа в една фирма и мисля, че това съсипа здравето му. Все зает, до късно работи, заряза сутрешната гимнастика, започна да яде в тамошния стол... Предупреждавах го, но не ме послуша, а кротък човек беше. Целият този нездравословен начин на живот му се стовари под формата на тежък грип една зима. Дотам се беше откъснал от действителността, че искаше да пие антибиотици, въпреки ужасните последствия от тях. А много пъти преди това бяхме обсъждали колко са опасни.
Именно тогава реших, че е настъпил критичният момент и аз трябва да поема нещата в свои ръце. А именно – много лека храна, предимно зеленчуково-тричава, и студени душове. Обясних му, че организмът му просто се е затлачил от ужасните отрови, които е поглъщал напоследък, и от застоялия начин на живот. ”Нека му дадем шанс да се оправи!” – бодро казах аз и пресякох всякакъв опит от негова страна да протестира.
Но... явно вече беше късно. Три дни след това издъхна в ръцете ми, докато го поливах с леден душ за тонус.
Още страдам понякога за него, той е доказателство за това как човек сам може да съсипе здравето си.
С втория ми съпруг се запознахме на корта. Току-що бях открила удоволствието от тениса, наскоро бях прочела колко полезен спорт е.
Много хубав мъж беше вторият ми съпруг – силен и атлетичен. Беше много влюбен в мен и въпреки че не беше вегетарианец, заряза месото заради мене. Просто не му оставих избор – заявих му кратко и ясно – или аз, или месото.
Обожавахме да спортуваме заедно, а аз му приготвях истински зеленчукови шедьоври.
После започна да се държи странно, стана заядлив мърморко. Писнало му било от треволяци.
„ Погледни ме” – мрънкаше – „Бях мъж като скала, сега виж на какво съм заприличал!”
„ А ти мен погледни” – сопвах му се аз – „ Не съм първа младост, ама слагам и тийнеджърки в малкия си джоб!”. И отивах да режа салатата.
Е, напусна ме. Каза, че си спасявал живота. Много му здраве, и без това ми беше писнало от вечното му хленчене.
Сега живея с третия си съпруг, чудесен човек. Във всяко отношение! Редовно спортува, дори започнахме заедно да посещаваме курсове по йога. Съвсем доброволен вегетарианец е, при това – пълен. Понякога той приготвя храната, голям майстор е, може да направи истинско пиршество от малко овесени ядки и моркови.
Ето се защо напоследък съм малко разтревожена да не загубя и него. Не за друго, ами от известно време започна да закъснява след работа. А в почивните дни все уж спешно го викали от фирмата. Не е чиста тая работа. Вече няколко пъти съм звъняла на служебния му телефон, уж го изключвал, да не го притесняват.
Абе знам, че не е такъв човек, ама почвам да си мисля дали не си е хванал някоя... Знам какви хищни пантери има в тяхната фирма, а той е злато човек. Като нищо някоя може да го е подлъгала!
Така че една неделя реших да го проследя. Да става каквото ще, казах си, трябва да я разнищя аз тая работа.
Обикновено излизаше след вечеря и така стана и този път. Вече не ми и обясняваше, само ми извика от коридора: „ Няма да се бавя!”, и хлопна вратата.
„Чакай да видиш ти, мизерник такъв!” – помислих си и грабнах палтото. Така му бях насъбрала, че докато гледах да не го изгубя от поглед, какъв ли не го нарекох наум. Няма да се оставя да ме унижава, как не! Ако трябва, аз лично ще подам молба за развод, какво си мисли той! Няма да ми е за пръв път да се разделям със съпруг, свикнала съм!
Не отиде много надалеч, видях го как се вмъкна в местната сладкарница. Аха, ето значи къде си определят срещички, под носа ми. „ Няма да се бавя!”, значи! Какъв срам!
Опитах се да надникна отвън, но не се виждаше добре. Все пак забелязах, че седна сам на една маса в дъното. Естествено, за да не го види никой, безсрамника!
Реших да поизчакам да видя коя е хубавицата. Ще им покажа аз как се изневерява!
Мина доста време, но жена така и не се появи, а аз усетих, че измръзвам. А също и че се изнервям все повече. Цялата тая ситуация ми се струваше все по-унизителна и нелепа. Ако моят е такъв нещастник да стои и да я чака с часове, аз не съм. Просто ще взема да вляза и това е! Да видим какви ще ги обяснява!
Втурнах се и... замръзнах на крачка от масата, на която беше седнал. Цялата беше отрупана с пасти, еклери и всякакви подобни отрови. Точно пъхаше огромен къс баклава в устата си, когато ме видя и замръзна.
- А-аа... миличка... не е това, което си мислиш... - изфъфли с пълна уста. Жалка картинка!
- Сигурно се досещаш – казах аз с каменно изражение, – че с това бракът ни приключи.
Предател! Вървях към къщи и едва преглъщах мъката си, но после се огледах наоколо – светеха десетки, хиляди прозорци. И си помислих – какво пък, няма да се отчайвам, истинският все е някъде там и ме чака.