ЗЕЛЕНА ПРИКАЗКА
куклена пиеса в три действия
от Вероника МИТЕВА
Действащи лица:
Жабокът Мистър Грийн
Скакалецът Скачко
Мравчо-Главчо – главен полицейски инспектор
Врабци-хулигани
Щъркел, патици, гъски и др.
Жабешки хор
Първо действие
Вижда се част от река и много зеленина около нея. Цвърчене на врабци и други птици.
Скакалецът /само глас, не се вижда още/ Ей, зелен! /след малко прокашля се и вика/ Зелееееееен!
Чува се едно „пльок” и се показват първо едни облещени жабешки очи, после и самият Жабчо.
Жабокът /озадачено и сърдито/ Кой ме вика? На кого съм притрябвал сега?
Тишина. Няколко минути се ослушва и се кани да се мушне отново във водата.Чува се сърдито „ква-ква”
Скакалецът /вече по-уверено и весело/ Тук съм, бе зелен. Виж ме – аз съм, кво се правиш, че не ме познаваш?
Жабокът. Ооооооо, дребен, ти ли си? Аз пък мислех, че ми се е причуло. Напоследък все ми се причуват разни работи...
Скакалецът. Тъкмо щях да те попитам как си, дали ти се причуват гласове – най-вече скакалешки. Нали приятелите са затова – да те питат как си и ти да им отговориш: ”Благодаря, добре съм”, дори да не си съвсем добре.
Жабокът. Мдааааа. Знаеш ги тия неща. Ти си един мноооого възпитан скакалец.
Скакалецът/изпъчва се малко/ Благодаря, което си е така така си е. Но аз съм дошъл за друго сега. И не ме разсейвай, защото ще забравя защо съм дошъл.
Жабокът /важно/ Ако си дошъл да ме молиш за нещо – няма да стане. Още не съм закусил, а всеки знае, че важните неща се правят след закуска.
Скакалецът. Не, няма да те моля.
Жабокът. Може би искаш да се поупражняваме в скачане от листо?
Скакалецът. Не.
Жабокът. Да се припичаме на слънцето?
Скакалецът. Неее, не е това.
Жабокът /вече нетърпелив/ Какво искаш? Изплюй камъчето, де!
Скакалецът /обидено/ Ама аз не ям камъчета.
Жабокът. Така се казва, бе Скачко, когато криеш нещо.
Скакалецът /заяжда се/ Ще изплюя камъчето, когато ти изплюеш мухата, дето я глътна.
/намества се върху листото, важно, натъртва на всяка дума/ Ще се женя. Дойдох да те поканя за кум.
Възцарява се мълчание. Чуват се само птиците.
Жабокът /много изненадано, придава си важен вид/ В такъв случай ще те помоля да ме наричаш мистър Грийн. Защо не ми написа писмо в Зообук, което да започва така: „Уважаеми г-н Грийн, моля те да ми станеш кум...”
Скакалецът. Ами защото си имах по-важна работа от това, да пиша някакви си писма.
Жабокът /дразни го/ Ама ти май не можеш да пишеш.
Скакалецът /обидено/ Мога, и още как. Пиша, пиша – чертички, лулички, колелца... Буквичките са толкова сладички – като захарни пръчици са, искаш да ги ядеш, не да ги пишеш. Ама ти си ми приятел. Няма защо да хабя хартия. Мога просто да дойда и да те помоля.
Жабокът/прави се на обиден/ Така ли?
Скакалецът. Така.
Жабокът/ заяжда се/ И няма ли да ме наричаш мистър Грийн? Знаеш колко държа да ме уважават по-дребните от мен. Най-вече скакалците.
Скакалецът /усмихва се/ Дадено, мистър Грийн.
Жабокът. Кажи ми сега къде се запозна с щастливата булка?
Скакалецът. Ами как къде – в Зообук. /към децата – Зообук е като фейсбук, само че за животни/ Писахме си малко и разбрахме, че сме си лика-прилика - и двамата обичаме скоковете във вода, зеления цвят и суперяките банди. Ако решиш някога да се ожениш, аз ще ти намеря булка.
Жабокът /прекъсва го малко тъжно/ Притрябвала ми е на мене булка. Аз ще си остана стар ерген, защото не давам на никой да ми пере зелените гащи на червени точки. Е,хайде, честито! Имаш си скакалечка – другарка. Това значи, че си пораснал, щом ще се жениш.
Скакалецът. Сигурен ли си?
Жабокът. Ами така мисля. Когато пораснеш, започваш да мислиш и за някой друг, освен за себе си.
Скакалецът /замечтано/ Еех, ама хубаво време беше, когато още не бяхме пораснали, нали? По цял ден се припичахме на слънцето, лапахме мухи и си пеехме:
Пеят.
Ех, че беше чудно време
и ако трудничко ни е сега,
можем пак да си подремнем
или да обърнем всичко на игра
Скакалецът. Брей, ама ти много хубаво пееш!
Жабокът /поласкан/ Даа. Нали съм пръв солист в жабешкия хор. Слушай сега как се разпявам. /пее по нотната стълбица/
Ква-ква–ква
дайте ми муха
До-ре-ми
коремът ми тежи
Фа-сол-ла
скачам във вода
Си-си–до
изморих се многооооо
Скакалецът /към децата/ Чухте ли го, деца? Хубаво ли пее? /Децата – да... не.../
Жабокът /продължава да си тананика песничката/ Излизат. Завеса.
Второ действие
Скакалецът /излиза на сцената, много разтревожен, към публиката/ Деца, виждали ли сте булката ми – хубавата скакалечка? Да не се е скрила някъде тук? /децата – неееее/ Изчезна, а ще се женим... Аз... аз... трябва да я потърся...
Подскача по сцената, повдига някое и друго листо, след него излиза жабокът и той търси. Последователно излизат един комар, две мушици, три гъски и майката на булката, всички крещят и я търсят. Става страшна бъркотия.
Скакалецът. Мравчо! Мравчооооо!
Мравчо-Главчо /показва се с полицейска униформа, значка и пистолет на кръста/ Кой ме вика?
Скакалецът. Моля ти се, като главен полицейски инспектор направи нещо!
Мравчо-Главчо. Може. Ама обясни ми как се прави нещо?
Скакалецът. Ами това значи да си размърдаш задника...
Мравчо-Главчо. Опс... каза много лоша дума...
Скакалецът /прави се, че не чува/ Нали искаше да ти обясня? Обяс-обяс-обясних ти. Пък ти като не разбираш от дума – ходи си такъв ненаучен, ама пък възпитан.
Мравчо-Главчо. Аз ли, бе? Аз съм и учен, и възпитан. Знаеш ли колко много съм учил? 1,2,3...5 мравешки години в училище, после още 4 в полицейската академия... Колко стават според теб?
Скакалецът /нарочно го ядосва/ Стават, колкото стават. Не е важно. Важното е да намериш моята Скакалечка.
Мравчо-Главчо. Ама тя изгубила ли се е?
Скакалецът /нетърпеливо/ Оф, омръзна ми да ти обяснявам. Не, намерила се е. Нали това ти казвам? Стъпил си си на ушите, затова не ме чуваш.
Мравчо-Главчо. Ей, я не обиждай! Аз съм представител на закона! Виждаш ли ми палката? /подгонва го и го мушка с полицейската палка/
Скакалецът /бяга, имитирайки го/ Аз съм представител, дзак, представям... представление...
Мравчо-Главчо /ядосва се/ Стига вече. Да се хващаме на работа.
Скакалецът. А не може ли работата да ни хване? /към децата - Може ли, деца? Неееее/
Мравчо-Главчо /ядосва се вече/ Голям философ се извъди.
Скакалецът. Какво е това философ?
Мравчо-Главчо. Философът е мъдрец.
Скакалецът /самодоволно/ Аааа, умник, значи. Като мен.
Мравчо-Главчо. Говори си ти. И така, докато си говорим, твоята Скакалечка може вече да са я сготвили на супа.
Скакалецът /омърлушва се/ Ама ти сериозно ли?
Мравчо-Главчо. Никога не съм бил по-сериозен. Изследвах всички тревички и листенца... хмм... искам да кажа... всички улики и разбрах – булката ти е била отвлечена! Още не знам от кого и защо, но съм сигурен.
Скакалецът. Защо си пък толкова сигурен? Аз на твое място щях пак да проверя дали съм сигурен.
На сцената излизат Жабокът, две патици и един щъркел. Те са чули последните думи и започват свой разговор/.
Жабокът. Кой е отвлечен?
Патиците. На скакалеца булката.
Щъркелът. Ох, на батко закуската!
Патиците. Па-па-па, само за ядене мислиш, лакомник.
Жабокът /малко страхливо застава далеч от щъркела/ Трябва да направим нещо.
Патиците /повтарят последните думи като ехо/ Да направим нещо, ама какво?
Щъркелът. Можем да изкълвем виновниците.
Патиците. Можем да ги удавим в реката.
Жабокът. Можем да им изпеем една песен.
Щъркелът /презрително/ Хм. Песен ще им пеем. /шеговито към жабока/ Ама, ако ти, мистър Грийн, такъв ненадминат певец, им попееш може и да се предадат, знаеш ли.
Жабокът запява с ритъма на ръченица
Къде се е чуло, видяло
сватба без булка да има?
Това е смешка голяма -
не е, де, ама става рима...
/Патиците и щъркелът припяват с”па-па-па” и „трак-трак-трак” и като тропат ръченица, излизат от сцената/
Чува се звън на телефон. Скакалецът вади GSM и го залепва за ухото си. Слуша.
Да. Да. Ъ-ъ-ъ, добре... значи три грахови зърна... шест часа. Разбрано. /обръща се към Мравчо-Главчо/ Щъркелът беше прав. Щом чули Жабчо да пее, решили да се предадат, но искат откуп от три грахови зърна. Трябва да съм на пътечката, която води към реката точно в 6 часа.
Мравчо-Главчо. Споко, бе,Скачко. Не се спичай! Какво си глътна граматиката? И ние ще бъдем там.
/Дава нареждания, мравки в униформи притичват по сцената, строяват се, престрояват се, почистват пистолети. Докарват полицейска кола с включен син буркан. Вдига се голям шум. Всички излизат с гръм и трясък/
Трето действие
Мравчо-Главчо излиза на сцената. Държи белезници и мъкне за яките три врабчета и една врабка – те са облечени като рапъри – със смъкнати дънки и шапки с обърнати козирки.
Хулиганите /пеят с ритъм на рап/
Колкото сме гладни
можем слон да изядем
Ам-ам-ам
ам-ам-ам
Мравчо-Главчо /към децата/ Какво да ги правим тези хулигани, деца? Да ги накажем ли? Децата – да//продължава/ Разсърдили се, че Скачко не ги поканил на сватбата си и решили да му отмъстят като му откраднат булката.
Хулиганите /бранят се, мъчат се да се освободят от Мравчо/ Не сме я откраднали. През цялото време беше под ей-това листо /показват/. Ама нали е много мъничка, не сте я видели. А ние /правят жални физиономии/ ние бяхме толкова гладни, толкова гладни, че... /подсмърчат/
Мравчо-Главчо. Хайде, хайде, не се правете на мъченици. Всеки е бил гладен, ама да сте чули за отвличане от глад? Това е престъпление и се наказва.
Хулиганите. Ами мъчно ни е, че така се случи. Може ли да накажете някой, който е гладен?
Мравчо-Главчо. Ааааа, обръщате въпроса наопаки. Няма да ви наказваме, защото сте били гладни, а защото сте направили нещо лошо. Нали така, деца? /Да/
Хулиганите /в един глас/ Няма да правим повече така. Обещаваме.
Мравчо-Главчо. Не знам. Скакалецът да каже дали да им простим. Аз не поемам отговорност.
Хулиганите. Няма да правим повече така.
Мравчо-Главчо. Да, ама вече сте го направили.
Хулиганите. Кое?
Мравчо-Главчо. Ами това, лошото.
Хулиганите. Да, ама се разкаяхме.
Мравчо-Главчо. Честно?
Хулиганите /с ръка на сърцето/ Честна врабешка. /повтарят/ Няма да правим повече така!
Мравчо-Главчо. Стига сте го повтаряли. Децата вече го запомниха. /към децата: Нали деца? Дааа./
Скакалецът /помирително/. Запомнили-незапомнили, омръзна ми. Всичко добро свърши /поправя се/ Не, не беше така. Всичко е добре, щом свършва добре. Аз си получих обратно булката, а вие /обръща се към хулиганите/ вашите три грахови зърна, пък и всичко, което можете да изкълвете от сватбената трапеза. Сега ви каня тържествено. И да не забравите да ми честитите!
Врабците /подмазват се/ Ха, честито, Скачко! Честита ти булка! Връщаме ти я!
Всички сядат на масата. Сватбен пир. Жабешкият хор е най-отпред, разпяват се с до-ре-ми... Пеят с мелодията на Песен за крокодила Гена:
Тъжно или опасно
весело или страшно
дните ти ей така си вървят
и докато пораснеш
става ти твърде ясно -
на въртележка прилича светът
Пр. Запомнете, че животът
е виенско колело.
Първо падаш, после хвръкваш
до небето чак – охо!
Първо падаш, после хвръкваш
до небето чак- охо!
Всеобщо веселие, песни, танци. Завеса.
© Вероника Митева Todos los derechos reservados