НАШИ ДНИ

                     Глава първа

- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?

- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпуската си в края на месеца... Решили сме с приятели да отидем в Европа...

- Госпожице Даг, там наистина има нещо, за което си заслужава да се пише!

- И какво е толкова интригуващо, че да ме накара да се откажа от прекрасната екскурзия до Европа?

- Ами... например принца на Папуа ще гостува там около седмица. Посещението е свързано с годишните празници на острова. С него ще пътува и Абдулах Лил Кадах.

- И той е?

- Този – натъртено каза директорът - е неговият най-добър приятел.

- Но господин Бейкърс...

- Никакво "но"! Ще заминеш на Соломоновите острови колкото се може по-бързо, защото той пристига там само след три дни. И аз държа да си там още с кацането на самолета му! Ще отразиш подробно визитата му до заминаването му! Искам материал за всяка негова стъпка!! Знаеш...

- Да, зная... след като нашумя с онази радикална политика за неговата страна... и е най-коментираният в момента политик и бъдещ владетел! Уф... сега ли намери да ходи на островите... отиде ми почивката! Кога трябва да замина?

- Утре сутринта в осем! Най-добре да се прибереш и да си приготвиш багажа! Приятен път, госпожице Даг. Ще се чуваме.

- Да, да... – тя излезе от кабинета на директора. Почти тръшна вратата зад себе си.  Влезе в своя кабинет и седна на големия стол зад бюрото си. Запали нервно цигара.

- Здрасти, бейби - чу се от съседното бюро.

- Синди, не ми е до шеги! - ядно отвърна тя.

- Да видим... сега с какво те ядоса големият Бил? - попита нейната колежка и приятелка.

- Големият Бил ме праща на Соломоновите острови.

- Кога? Сега?

- Утре сутринта заминавам в осем.

- Стига бе! Ами нашата малка ваканция?

- Имам чувството, че въобще няма да я бъде! - тя погледна тъжно встрани - Трябва да се обадя на Сам. Трябва да го предупредя, че може и да няма ваканция в Европа... – вдигна телефона и набра номера.

- Не вдига телефона. Хм... по това време си е в кантората. Ще го потърся по-късно пак. Сега трябва да тръгвам - тя сложи фотоапарата си, бележника си и мобилния си телефон в чантата.

- Ще ти се обадя – Синди бе добра приятелка. Боби излезе от сградата и се качи в джипа си. Старото Сузуки замърка като котенце, щом запали двигателя. Толкова много бе преживяла с тази кола... И хубаво, и лошо. Не усети кога стигна до жилищния блок, в който живееше. Паркира отпред на паркинга. Качи се в асансьора и натисна копчето за десетия етаж. Като наближи, се чуваше музика.