Събудих се сутринта, погледнах се в огледалото и изкрещях. Бях светло зелен. Обадих се на шефа, че съм болен и отидох при личния си лекар. Лекарят избяга от кабинета, а също така и всички чакащи пациенти, се разпръснаха на мига. Какво им става?! Зелен съм, не е жълтеница! На всичкото отгоре, двама юнаци от охраната ме изхвърлиха навън и заключиха поликлиниката. Обадих се на 112. Линейката дойде на десетата минута, но като ме видяха какъв съм, подадоха звуков и светлинен сигнал и отпрашиха в незнайна посока. Седнах на една пейка в парка и почти се слях с околната растителност. Жена ми ще ме зареже, това е ясно. Шефът ще ме уволни и това е ясно. Животът ми е съсипан. Минаха двама колоездачи, мъж и жена. 

- Виж, каква статуя! - каза жената. - Като жива е. Но защо е зелена?!

- Модернизъм. - отвърна мъжът.

- Глупаци! - отвърнах им, а те се разпищяха и паникьосани натиснаха педалите. Някаква кретаща бабка седна до мен.

- Бабич, болен съм, не виждаш ли?

- Какво ти е? Не си нося очилата.

- Зелен съм. Не си ли личи?!

- И аз бях зелена на младини.

- Аз съм буквално зелен. Кожата ми е зелена. Леле! Тъмнозелен съм вече!

- А корени имаш ли?

- Подиграваш ли се?! - изкрещях, но за всеки случай си събух обувките и погледнах отдолу. - Не! Нямам!

- Радвай се. Ще караш на фотосинтеза. Няма нужда да се храниш. Светлина има достатъчно.

- Ти, добре ли си?! Голяма разбирачка се извъди!

- Добре съм. Ти си мое творение.

- Твое?! Творение?!

- Да. Отиди в някоя пуста гора, най-добре край морето. Тъкмо ще правиш и плаж.

- И съвети ми даваш?!

- Изслушай ме. След три месеца, точно на първо число, се прибираш вкъщи и отиваш на работа. Няма да имаш проблеми.

 Бабката захвърли бастуна и хукна надолу по алеята.

 Скрих се в парка. През нощта се качих на един товарен влак и отпраших към морето. Заживях в една гора, сливах се с храстите, никой не ме забелязваше. Нямах нужда от храна. Нямах нужда и от поливане, слава богу! Пиех си вода съвсем нормално. Чувствах се прекрасно физически, отслабнах и станах като момченце. Не чувствах студ. Ходех си на един пуст плаж. В гората се сприятелих с разни животинки. Оказа се, че всички те, искат едно и също. Да ги галят. Три месеца водих природосъобразен начин на живот. На първо число се прибрах вкъщи. Жена ми ме прати на пазар, все едно нищо не е било. Шефът ми постави спешни задачи. Погледнах се в огледалото. Бях избелял. Жалко! Оказа се, че не е лошо да си зелен. Имаше си доста предимства. В сметката на дебитната ми карта бяха преведени петстотин хиляди. Шокирах се. Изтеглих няколко хилядарки. Никакъв проблем. Егати! Направо съм късметлия!  Ходя на работа, заради едното разнообразие.  А и жена ми ме обикна много. С нетърпение чакам, да позеленея отново и да се слея с гората.