ЗЕЛЕНОТО ХЪЛМЧЕ
С престорена искрометна закачливост домакинът на санаториума стискаше измършавялата ръка на току-що влезлия прораб Гера.
Здрасти, здрасти! Как са работите? - гасеше ненуж­ната любезност той, привично впълзявайки в състоятел­ната ниша на смутения гостенин.
Разправяй, как е животът?
Да кажа, че е добре - няма да ми повярват, Сава Кири- лович. Кък може да е добре, когато е навред лошо. А да кажа, че е лошо... - Гера замислено захапа устни, а главата му по­тъна между раменете.
Ще кажат: "Защо си толкова глупав, че не умееш доб­ре да живееш?" - подхвана домакинът, като направи убий­ствена равносметка на истината в живота.
Аз знаех, че ще дойдеш, ти не можеше да не дойдеш, защото си порядъчен човек! И още една година да беше ми­нала, ти, все едно, щеше да се явиш! - не пускаше ръката му здравенякът, сякаш се страхуваше, че Гера ще изчезне за още една година.
Аз, Сава Кирилович, няма защо да се крия - мачкаше зачервените си пръсти Гера, премествайки се по изтърка­ната тапицери ...