Бях на двайсет години, когато за пръв път отидох на море без нашите. Беше 1978 г. Плановете ни – моите и тези на приятеля ми Евгени – бяха грандиозни. Смятахме да изстискаме от летуването и свързаната с него свобода максимален брой забавления. В главата на Евгени се въртяха единствено мисли за сочни чехкини, а на мен точно в този момент не ми беше до жени, защото тъкмо бях скъсал с едно гадже. Чувствах се леко депресиран и ми идеше по-скоро да се наливам с бира, отколкото да свалям чужденки. Разногласията ни по отношение на това как е най-добре да се прекарва времето обаче не накърниха по никакъв начин приятелските ни отношения – той задяваше мадамите, а аз си попийвах кротичко светло пиво, излегнат на пясъка.
Не след дълго нещата се промениха. Защото се запознах със Зилке. Зилке беше германка. Грозно име ще кажете. Може би ви навява асоциации с една много добре позната в България марка руски камиони. Евгени много се смя, когато разбра, че тя се казва Зилке. Теглих му една майна. А ина ...