Зима е
И тази година зимата побърза да заеме полагащото ù се място. Тежките ù стъпки отекваха по земята и караха хората да изтръпват. Тя изпращаше черни облаци, с които ревниво скриваше слънцето. Земята носеше твърде много грехове и не заслужаваше златистите му лъчи. Те бяха благословия, която хората оценяваха, само когато се оттеглеше от тях.
Иван мразеше зимата. Мразеше да цепи дърва. „Откъде-накъде трябва да върша работата на слънцето? Нали това е негово задължение – да топли?” Tези мисли, които дори нямаше с кого да сподели, го тормозеха, докато замахваше с брадвата и псуваше на воля.
* * *
Преди година той мразеше зимата също толкова силно, но имаше кой да го успокои, докато псуваше и кой да му сготви или сипе вино, след като беше нацепил дървата. Жена му Петрана се грижеше за къщата със старание и любов. Висока, стройна, с дълги руси коси и сини, като незабравки очи, тя беше харесвана от всички. Много мъже въздишаха по нея, но щом срещнеха сърдития поглед на Иван, бързаха да извъ ...