Един ден ти си дойде от училище с една малка торбичка с три малки рибки. Беше само на 13 години. Изсипа водата и рибките в едно бурканче и ги остави да плуват. Даде им имена. Седя пред тях цял ден и  наблюдаваше изтънчените, грациозни движения с които въртяха кипро опашките си. Нахрани ги грижливо и цяла нощ ставаше да ги наглеждаш. Стана рано, нахрани ги пак, смени водата. Купи едно малко кръгло аквариумче, нямаше пари за по-голямо, купи храна с паричките, които мама ти беше дала за училище и се затвори с тях у дома. Минаха дни без да излезеш навън. Един ден те просто умряха, намери ги с обърнати коремчета и оцъклени очи. Изхвърлихте ги.

После ходеше всеки ден до магазина за рибки и гледаше рибките там и питаше продавача как е станало така, че твоите рибки са умрели. Идваше си у дома с онзи блясък, който имат само детските очи, с обезумял от надежда поглед , че това никога повече няма да се случи с твоите рибки. И мама купи нови. И купи аквариум. Започнаха да се появяват рибки всеки ден. Хранеше ги в точния час, сменяше водата по указанията на продавача в магазина за рибки, връхлиташе в стаята след училище и седеше на столчето, облегнал брадичка върху бюрото и казваше "Виж само колко са спокойни, виж само, само виж колко са красиви". Рибките, които видя в Египет бяха също красиви, но това бяха твоите рибки и ти се дивеше как бързо растат. Броеше ги и ако някоя се беше скрила някъде изпадаше в луда паника. Един ден златната рибка умря. Мама изтича до магазина и купи същата докато те нямаше. Забеляза, че е друга и едва почти по мъжки предъвка сълзите си. "Болни са, нали" каза и изтича до магазина за рибки да питаш продавача. Останаха три. Преместихте се да живеете в друг квартал и последното нещо, което взехте бяха рибките. Ти седеше седнал на пейката на спирката и държеше в прозрачна торбичка останалото си щастие и питаше "Дали няма да им стане лошо в автобуса". Мама купи по-голям , истински аквариум, с помпичка и с много водорасли, ти нареждаше мидичките по дъното всеки ден, пренареждаше ги и питаше "Нали така е по-красиво?". Сложи и рапани. Всеки ден купуваше нови играчки за рибките, а кака ти купи един черен и много красив сом.  Изваряваше камъчетата един път седмично, сменяше водата. Рибките бяха твоя телевизор. Един ден една се разболя. Мама купи лекарство от магазина за рибки и два дни я лекувахте в едно бурканче, докато умря. Гъбичките плъзнаха и по другите рибки. Ядяха ги като проказа. Страхът запълзя навсякъде. Всяка сутрин мама се събуждаше да види преди теб дали всички са там и дали за живи. С рибките се разболя и ти. След няколко дни ти седеше с мама в хола когато умря първата, след час втората и ти каза "Мамо, иди ги виж страх ме е". И мама вадеше от аквариума рибка след рибка, устройваше ритуално погребение през балкона и всеки път когато тя влизаше при теб ти питаше "Колко останаха? Сомчето още ли е живо?" . Седеше свит като топче и гледаше в земята. Беше истински мъж.  Сомчето умря сутринта. Ти отиде с температура и обрив по цялото тяло на училище, изпитаха те по география и понеже не беше нарисувал атласа с цветни моливи, учителката реши да не ти пише шестица, за да те поощри за втория срок. Ти се върна , облечен в суичера Димо Бургер и с бомбера, с вдигната качулка, за да скриеш обрива плъзнал по цялата ти гуша и се разплака за последен път в живота си. Мама нарисува атласа , занесе го на учителката с малко "у" . Мама беше учила с теб и рибките цял месец география на Южна Америка и щеше да разпори учителката с многото малки неща. С малък мозък, малки устни, малки ръчички с малки пръсти и с малки крачета 34 номер. Да мама успя да се пребори с профанията, но мама не се пребори със смъртта.  Майките могат само много малко. "Нали не ги изхвърли в тоалетната" попита ти.  "Не, бяха малки птички" каза тя. И ти порасна.