ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
I
Колко време вече чака покачен на стария явор край чешмата - Яна все не идва и не идва! Вслушва се в различни стъпки, надзърта между клоните да я види издалече, цялото тяло го заболя да се свива между листата, без да мръдне, та момите долу да не го чуят. Напразно! И тая заран не я видя. А вече сичките моми от Сушица се извървяха. Тъкмо се канеше да скочи на земята, когато зачу нечии закъснели стъпки. Те бяха някак по-различни от тези на другите моми, не толкова безшумни и не тъй леки. Тази сигурно ще да е Злата, само тя не беше минала, а пък и само тя пътъркаше така шумно новите си купешки чехли. Сви се отново в листата. Не му се щеше Злата да го подкача, пък и в селото пред всички да му се присмее. Скоро тя се показа на пътечката. Вървеше бавно и провлачено, сякаш цял ден само туй й е работата. Полите й се спускат надиплени-надиплени, а изпод сукмана още по-надиплени се подават двата реда дантели на ризата й. В село Злата се славеше с най-богатите премени. Нейните сукм ...