...
Свилена потръпна от вятъра, който идваше откъм гърба й. Погледна Огнян. Очите му искряха в тъмното, устните изведнъж сякаш пресъхнаха, лепнеха и докато говореше, гласът му излизаше сух.
-По цялото крайбрежие делфините били изтребени. Само тук те се появили след няколко години. Завърнали се, но не за дълго. Селяните им се радвали, идвали да ги гледат. В селото имало един капитан, наричали го Белия капитан, който поддържал две стари корита - рибарски корабчета някога. Той, разправяше дядо ми, изилзал в морето да играе с тях. Така пет-шест години спокойствие за делфините, докато плъпнали отново да ги търсят. Този път, за да ги дресират, да ги направят “приятели на хората” и да печелят от приятелството им, разбира се!… Ти ходила ли си в делфинариум?
Свилена кимна. Беше ходила няколко пъти. Беше се смяла, забавлявала, без да погледне от другата страна, от тази на делфините.
-Е, хареса ли ти? – стрелна я Огнян, но тя не му отговори. Той помълча, отметна косата от очите си и продължи – С ...