Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С времето в сърцето на студенокръвното влечуго се събираше завист и злоба, които разяждаха тялото и разбъркваха мислите му „Как да унищожи щастието? Как да премахне лястовицата? Може би трябва да я отрови!”. Гнездото на птицата беше нависоко ( под стряхата на една изоставена къща), така че змията въпреки силното си желание не успя да пропълзи до него.
В „болният” мозък на змията се роди идеята за съучастник , защо да не използва глупавият котарак. Подшушна на наивника , че лястовицата се подигравала с външността и възможностите му, уж разказвала навред, че е мързелив ,тромав , страхлив ... Котарака се разгневи и реши да накаже птицата, опита да събори гнездото, покатери се на покрива на къщата, ...