Буквално изхвърча от леглото. Трепереше като листо, а погледът ѝ издаваше неописуема паника, граничеща с обезумяване. Първото нещо, което направи бе да повика такси. След това си взе портфейла, грабна първите, изпречили се пред погледа ѝ дънки, и ги обу в движение, докато летеше към вратата. Чак когато я отключи се усети, че нагоре още е по нощница, върна се и облече някаква блуза, без въобще да погледне коя.
В периода от натискането на копчето за асансьора до пристигането на таксито, му звънна поне десет пъти. Никакъв отговор...
А това проклето такси...
– „Да не кара с 20...” – струваше ѝ се, че го чака с години, а всъщност бяха минали не повече от три минути, откакто го беше поръчала.
Появата на жълтия автомобил тя дочака с нетърпение, по-голямо от това, с което разопаковаше подаръците за Коледа в детските си години. Когато най-после таксито спря пред нея, тя се качи без да поздрави и каза запъхтяно, сякаш беше пробягала километри:
– Славейков, 33-ти блок, 2-ри вход.
През целия път г ...