Никой няма да те види през моите очи. Различна си. Днес си част от сетивата ми. Материализирам те докато се боря с чувствата. Чувствата нямат значение защото знам, че те има и това е усещане, което ми дава сили да продължа. Виждам те и не мога да повярвам, че съществуваш-прекрасна си! Има те! Винаги душата и сетивата ми ще те обичат. Обичам те!
Обичам те, но няма да спомена името ти. Нека те кръстя Сърце-моето. Сълзата не е капка кръв от аортата ми а просто биологичен разтвор, който подхранва мозъка ми, а той не спира да материализира тялото ти. Да обичам те...убий ме.
Целувам изсъхналите си сълзи полепнали по тялото ти. Нови сълзи, същото тяло. Твоя аромат-обичам го... Знам, че ти се спи-да заспим заедно.
Ще се опитам да те забравя като си давам сметка, че е невъзможно. Няма да те забравя!
© Петър Станев Todos los derechos reservados