Градчето бе притихнало, повечето магазини бяха затворени, по–улиците нямаше жива душа. Почти цялото население се бе стекло на малкото кокетно стадионче, където се провеждаше важната футболна среща. Бойкот на събитието правеха само неколцина немощни старци, групичка феминистично настроени жени и двама тийнейджъри, предпочитащи да карат скейтборд.
За пръв път в историята местният отбор – „сойките” имаше шанс да се изкачи в по–горна дивизия, трябваше само да победи при настоящото си домакинство. Хората бяха препълнили трибуната, имаше и много правостоящи, дори и полиция се бе появила заради огромното струпване на хора. Всъщност бройката на зрителите едва надвишаваше три хиляди, но това за стандартите на градчето бе рекорд. Във въздуха се рееха балони, чуваха се радостни възгласи, всички копнееха отборът да победи. Дори неизкушените особено от футбола се вълнуваха. Феновете създаваха страхотна атмосфера с песните и възгласите си. Макар и полуаматьорски, местният отбор си имаше химн, написа ...