Звездиците на щастието
Мариан гледаше с болка младия мъж. В ъгъла на окото ù се беше оформила малка сълза, която се готвеше всеки момент да се търкулне по красивото ù лице. Чернокосият мъж още веднъж се извъртя недоволно и затръшна вратата след себе си. В момента, в който тя се затвори, жената не издържа и заплака с горчиви сълзи. Едри бразди правеха път на солените капки, които се стичаха неудържимо и падаха върху снежнобялата блуза. Къдравите буйни коси на Мариан бяха плътно стегнати на опашка, а нежната кожа на шията ù бе скрита от висока яка. Нищо не беше останало от това, за което момичето беше мечтало, година преди да се омъжи. Знаеше, че нещата след брака ще се променят, но не вярваше, че това ще стане толкова бързо. Мислеше, че на нея подобно нещо не може да се случи. Точно с този човек трябваше да бъде различно. Нищо не ù подсказваше, че ще бъде така. Но явно се е била заблуждавала. Явно беше живяла в някаква жестока илюзия. Беше виждала толкова много семейни двойки, дори сами ...