Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в един отрязък от безпространствеността, материята се превръщаше в нематерия и оставаше неенергията, която се трансформираше в енергия. Все още никоя звезда не можеше да се приближи наблизо до тях и това им даваше преднина за размисъл. Хиперпространството беше пренаселено от звезди, чиито форми бяха съвсем различни от представата им за звездност. Причудливо накъдрени, и със странни асиметрични форми, при които освен овал имаше опасващи цветни мъглявини.
Ярките избухвания след това се пръскаха на хиляди частици звездни прашинки, които впоследствие се разпадаха и изчезваха. Асиметрията тук, обаче не ги безпокоеше.
Пътуването им в Космоса беше изключително мистериозно. Минутите течаха, изнизаха ...