Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 3
Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 3 -
http://www.youtube.com/watch?v=SAOxtjcOINA
Как да ти помогна? Знам, че и ти като мен кървиш отвътре... И знаеш ли, хубаво е, че го признаваш. Иначе рискуваш да се задавиш в собствената си кръв и да потънеш преди някой да се усети да бръкне в дълбокото и да те издърпа.
Мен нямаше кой да ме издърпа. Сама се борих.
Не исках отначало... отпуснах се бавно... докато не започнах да потъвам, да потъвам... И после... после просто осъзнах, че на никого не му пука, че няма кой да се гмурне в мътните потоци, които бликаха от сърцето ми, че няма кой да ме спаси... ако аз самата не го поискам...
И се борих, плувах... до повърхността...
А после... после само слънцето ме заслепи...
Помня соления вкус по кожата на лицето си и миниатюрните кристалчета сол от кървавите сълзи, които проливах в нощите си... Болеше... Уж потъваш в дълбокото, а като изплуваш на повърхността, те боли цялото тяло. А белите ти дробове се пълнят с въздух и ти идва да плачеш, да плачеш... като новородено, което току-що е дошло на белия свят...
А ние сме хора... Просто човеци... Свили се в страховете си като в сигурния свят на майчината утроба и чакаме... да се родим наново.
Боря се.
С лудостта на „нормалните” покрай мен. И с истинската лудост отвътре, която залива всичко наоколо. А тя – последната – е най-страшната. Плаши. Плаши и мен, и другите. Тя е нейният звяр, обаче той изяжда всичко по пътя си. Не е като моят, който разрушава предимно мен...
Самодеструктивността лошо качество ли е? Или така смятат само хората, които нямат достатъчно сила да се преборят със собствените си демони. Те са слаби. Дори не могат да видят мрака на деня и светлината на нощта...
Там ли ме намери? В тъмното? Или аз съм те подминавала толкова пъти на светло, че отдавна съм забравила лицето ти...
Останало ми е още мъничко, мъничко време... Вземи го... всичкото.
Знаеш, че отдавна седя на ръба на пропастта и гледам надолу... Блъсни ме в бездната или ме изчакай сама да скоча... защото никой досега не е пожелал да скочим заедно...
А ти?
Страх те е, нали?...
Значи ставаме двама... А защо не се опитаме да се измъкнем двамата заедно? Когато на единия не му достига въздух, другият ще се качи на раменете му, ще поеме колкото може и ще му даде да диша...
Искаш ли?
Искаш ли да дишаме двамата... заедно... дори и за кратко...
© Елмира Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чете се много леко тази проза! Вярвам, че звярът в красавицата ще бъде укротен накрая!В противен случай каква красавица ще е тя? Поздрави!
-
Благодарности на всички онези, които четат поредицата! Знам, че прозата се чете по-тежичко, но и там човек може да си намери... нещичко
Поздрави на всички! -
Харесаха ми трите части за "Звярът в красавицата".
Ето ти малко от моите размисли за Звярът:
...Във всяко живо същество живее по един звяр. Той е това, което бихме били, ако съществувахме съвсем сами, без норми на поведение, без писани и неписани правила, с които трябва да се съобразяваме. Звяр първичен и див, силен и бърз, безкомпромисен в оцеляването си.
Ние, войните, се учим как да му подражаваме, как да го контролираме и използваме когато е нужно. Истината е, че само когато надпреварата между живота и смъртта диктува живота ни, само тогава звярът излиза и се развихря. Ако ние, войните, искаме да използваме звяра и силата му, трябва да се научим да възприемаме всяка битка, като въпрос на живот и смърт, да сме готови да приемем смъртта във всеки един момент и да влизаме в битка само тогава, когато наистина е въпрос на живот и смърт...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
това го помня ...