1 мин за четене
Есфир Алхазова
С теб на „Ви” си говорим отдавна.
Шапка сваляш при нашите срещи,
отговарям усмихнато-хладна.
А пък някога – в нощи горещи
славей трели над нас бе разпръсвал
и за нас бе луната сияла...
Януари – със сънища къси,
но след тях февруарска раздяла...
Вместо пролетен лъх – мраз сковаващ,
отчуждаващо „Ви” и... забрава...
Нека има свой шанс любовта ни! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse