ГЛАВА 8
СЪН
Събудих се от един слънчев лъч, който докосна лицето ми. Отворих очи. Нямаше никой до мен. Вчера вечерта Рада легна мълчешком в леглото ми. Не се учудих, беше неин ред да спи с мен. Затворих очи и веднага изчезнах в тъмнината на съня. Имах усещане за бесен полет в пълна тъмнина. И ето, отново седя на мястото, където за първи път бях срещал Рада.
- Това сън ли е, или не? - помислих.
С лекота се издигнах във въздуха. Летях, значи спя. Щом стигнах до този извод, появи се Рада. Тя каза:
- Браво Малък! Можеш вече сам да отличаваш съня от реалността. Сега ние сънуваме един и същи сън. Тази нощ ние с теб просто ще разговаряме. Вечерта ти не можа да ми зададеш много въпроси.
Сега имаме на разположение цяла вечност. Времето в съня може да се разтяга и за една нощ може да се преживее цял живот. И така, имаш ли въпроси към мен?
-Да, имам! Как да разбера какво да правя за достигане на целта?
- Браво, Малък! Това е добър въпрос!
Много е трудно да определи човек какво трябва да прави в р ...