РАЗКРЪСТВАНЕТО

- глава от книгата на Будимир: Последната жертва на епохата (П.Ж.Е)

Два дена просто си почивах. Бродех в околностите на селището, обработвайки това, което ми се изля на главата тук. Така, потънал в своите мисли, едва ли не се сблъсках с възрастен мъж с брада.

- Добър ден, пътнико, - каза той!

- Здравейте, дядо, - отговорих аз.

- Наричат ме Славед, - представи се човекът, - а ти, навярно, с Добриня си дошъл тук.

- Да, с Добриня.

- Ела с мен, щом се срещнахме, ще те науча на един занаят.

- Какъв занаят?

- Днес ще те науча на обряда разкръстване, ще помагаш на хората да достигат свобода, демек ще бъдеш жрец, - неочаквано за мен каза Славед.

- Ха, какъв жрец може да излезе от мен...? – опитах се да се възмутя аз.

- Сега никакъв. Но ще ти предам някои неща. Да отидем при езерото, там има място, подходящо за такъв род обучение.

Вървях до Славед, а той по пътя говореше:

 „Сънят, в който са потънали нашите хора през последните 100 години, е към края си. Събуждането е трудно, искат да си полежат в блаженно бездействие. Но за някои хора, малко на брой, пробуждането е неминуемо. Реалностите, които застават пред нашия поглед, ги плашат. Внезапно събудили се, някои хора ще разберат, че не принадлежат на самите себе си!

Те ще си зададат въпроса: как можа да стане така? Да, съвсем неотдавна, на границата на XIX – XX век, ние бяхме вече събудени. Русия кипеше от енергията на свободата. И какво? Не ни се удаде да се измъкнем от ловките ръце на световния диктатор*! (*бел. прев. – Сатаната) А той е забележителен стратег, и една от неговите крачки, водещи до заробването на нашия народ беше покръстването на Русия през X век. Разклатилия се авторитет на христианството в края на XIX век доведе до освобождаването на енергията на свободата у хората. Укрепената върху христианското православие монархия рухна! Появи се необходимост от нова система за поробване. Предварително разработенната комунистическа идеология се основава на същия принцип – съхраняване контрола над държавата от страна на световния диктатор. Тя обаче се оказа не толкова практична като христианството, и след 100 години се пропука, и това пропукване е трябвало да бъде замазано чрез наличните средства, в това число и от старата проверена от времето религиозна система.

Всеки може да се запознае с основните текстове на христианство, и ако внимателно прочете ще разбере - "не е наша тази религия!" Във "Вехтия завет", в глава "Исход" се описва историята на еврейския народ, излязъл от Египет, където се е намирал в робство. Фактически, еврейския народ е нация от роби, и чрез учението си евреите проповядват робство. 
Но робите трябва да бъдат управлявани чрез здрав камшик и сладка торта. На евреите е внушено, че те са богоизбрани, и на тях всичко им е позволено. Но не им е казано, че не от библейския Адам, което се превежда като кал и глина, са произлязли те, а от кръстосването на араби и негри! Всепозволеността е тортата, а камшика е тяхното скитосничество. Съдбата на робите е да нямат собствен път!
Има роби изпълнители, а има и роби господари. Свободният човек не може да бъде господар! "Вехтият завет" представлява част от еврейското учение, където те се стремят да управляват света.
"Новият Завет" за юдеите е неприемлив, тъй като учи на покорност и себеотричане.
Тази религия според юдеите подхожда на гОите "нека вярват в Христа, на нас са ни нужни роби изпълнители", т.е. роби на робите. А защо на нас, наследниците на свободолюбив народ, ни е нужно да въвеждаме културата на робите? Да се молим на техния измислен за нас, мъртъв  бог? Първите християни са били наричани "некроманти", тъй като са погребвали своите мъртъвци в храмовете с надеждата да възкръснат.
Във връзка с това съществува забавен исторически факт:
Римският император Нерон, като се видял в чудо от смрадта на труповете, които християните внимателно полагали на купчини, решил да ги даде на кучетата и лъвовете, демек - "нека Христос да възкресява лайната!". Естествено, това не се харесало на християните, макар че, в резултат на тази мярка се премахнала смрадта и се подобрила хигиената в Рим. А християните дълго след това, чак до XVII век, спорили ще възкреси ли Христос тези, които вече са се разложили, или пък са били изядени? Най-после решили, че ще ги възкреси все пак!  Едва тогава престанали да осъществяват масови погребения в храмовете, и големите градове на Европа престанали да смърдят, тъй като изнесли гробищата на края на градовете и мъртъвците започнали да закопават.
А  пък нас ни убеждават, че християнството била коренно руска вяра, за да изкоренят от нас духа на свободата. Второ, действително мнозина руски хора са отслабнали и са позагубили духа си и духа на своите деди, и причината е постоянния стремеж у враговете да унищожават елитните хора, и също хилядолетната политика за внедряване на робския дух. На такива отслабени хора им е необходима религията, нужни са им водачи, а пък на водачите са нужни покорни слепци!

Ако човек е бил кръстен в несъзнателна възраст, а по-късно е разбрал пагубността на това тайнство, и не желае да бъде християнин, как трябва да постъпи?
Да не обръща внимание на кръщението ли? Може за някой това да е достатъчно. Но за мнозина, за да живеят пълноценно, е необходимо да се ликвидира с последствията от кръщението! За три хилядолетия иудеите са напреднали в езотериката и всеки ритуал, обряд, всяко тайнство съдържат в себе си дълбок смисъл и сила. За да се осъществи пълно излизане от християнската религия ще помогне много ритуалът разкръстване!"

Излязохме на брега на езерото, на малка поляна, която беше отградена с дървета откъм водата. На средата на поляната стоеше четиристранен стълб, висок около шест метра. Горе бяха издълбани четири лика, гледащи в различни посоки.

- Тук ще те науча да провеждаш обряда разкръстване. Хайде да седнем до езерото, и аз ще продължа с теорията.

- За да се разбере процеса на разкръстване, необходимо е първо да се разбере какво представлява тайнството кръщение? Евреите се отнасят с голямо почитание към Вехтия завет, където като червена нишка преминава  идеята за избранноста на еврейския народ пред бога.
Фарисеите са разбирали от символика, кръстът означава лишаване от път. На кръста са лишили от живот Иешуа, лишили са го от път, и заедно с това - от нов път еврейския народ. Неслучайно от 22 Евангелия са признати от църквата само четири. Там е работата, че останалите 18 са били предназначени за евреите. Но не, не става, Израел трябва да си остане иудейски. А виж, за останалия свят, за тях да -  християнството подхожда отлично. Само малко да се отредактира, и напред. А в допълнение към него и "Вехтия завет", нека да знаят кои са избраните от бога, там много е писано за това. И за да носи християнството полза, ще сложим на всеки християнин кръст, и ще го научим да се кръсти.  А това, че кръста е бил създаден за екзекуция, за разпъване на  хора, и е символ на смъртта, това няма да им казваме, нека мислят, че той е просто напомняне за разпънатия Христос, който уж за нас е страдал и за нас е умрял.

Лъжа! Стълбът, устремен в небето - архата, това е пътя на Ведуна (или, ратника). Напречната ос - това е пътя на Сатаната.
Пресечната точка - боят на ратника със Сатаната.
Побеждавайки Сатаната, може и за обществото да се проектира друга цел, което се е опитвал да направи Христос. И символично е бил разпънат на кръст, за да се спрат всички останали след него. Кръстът, следователно, е символ на отричане от своя път, от своето предназначение, отричане от смисъла на живота. В руските земи хората без път (нямащи смисъл на живота си) са били наричани безпътни, или изгои.
 

Докато човек няма цел, той е статичен, неподвижен в своето усъвършенстване. Той е управляем от системата. Целият му живот е умиране. Той няма устрем, тъй като е пуст. Използвайки тази пустота, системите (механизмите за експлоатация) напълват тези хора със своите задачи.
Когато обаче се постави цел, появява се собствено изпълване, появява се стремеж и воля.

Когато християнина се кръсти, движи ръката си от челото към корема, указвайки пътя надолу (към смъртта). А освен това, задрасква този път (с хоризонтална черта). Фактически това е жест на подчинение, жест на роба, отказващ се от своя път, а следователно от своя живот, предавайки го на господаря си. По сути - это есть жест повиновения, жест раба, отказывающегося от своего пути, а, следовательно, от своей жизни, передавая её хозяину. Също така, ръцете събрани пред гърдите по време на молитвата на християнина са знак на покорност, все едно предложение към стопанина да му върже ръцете. Лишавайки хората от път, иудеите са лишили от път и цели народи, и са заели позицията на световни лидери и администратори на своя господар.
Сега навярно ти става ясен смисъла на кръщението. Кръщението не е нищо друго, освен лишаване от път на човека.
Колкото в по-ранна възраст се извърши кръщението, толкова по-добре е за задачите, поставени на иудеите от Сатаната.      

Разкръстването (пък) е обряд, който е в състояние да помогне на човека да придобие цел в живота.
В този процес е важна както формата, така и настроя на човека. Важното е той ОТНОВО да намери своя път, да намери смисъла на своя живот.  Кръщението не означава приемане на християнската вяра, а значи лишаване от път.   Атеистите се кръщават така, за всеки случай, ако се окаже, че има бог. Тези хора са без смисъл в живота, независимо от кръщаването им. Християните поне вяра имат някаква.  

За изпълнение на обряда разкръстване е необходимо да се намери място, което да не е засегнато от християнската идеология. А тъй като голяма част от нашия съвременен свят е засегнат от християнското мисионерство, препоръчвам да се уедини човек в незасегнато от цивилизацията място. Където отсъства влиянието на поробващи системи.
А най-добре е да се проведе обряда на силни (енергетични) места. По руската земя има такива места, където тя излъчва своята любов към всички живи същества, които я населяват.
Земята дава от себе си сили на всяко насекомо, на всяка тревичка, помагайки им да живеят и да имат потомство.  Тази сила е мисълта на Земята, облечена в енергия. Без мисъл е невъзможна никаква форма на съществуване. Човечеството без мисълта на Земята е обречено на измиране. Мисълта е необходима на човека в по-голяма степен, отколкото яденето, водата, въздуха и съня. За това, че на Земята има такива места, хората са знаели от много отдавна.   Ведуните са ги откривали чрез ведане.  Те са ходели там за размишление. Понякога там са издигани стълбове за усилване на възприемането на енергията. Ние с теб сега се намираме на такова място. Ако на това място се е намирал голям камък, върху него са заставали хората и са се молели, и той се е превръщал в акумолатор на енергия. И са го наричали на_молен камък. Често представителите на даден род са издигали стълб, за да не бъде заето това място от друг род, а те самите по някакви причини са отивали на други места.   Понякога, обаче, са се връщали при стълба, който е съхранявал силата на дедите. Пребиваването на такова място помага за изостряне на възприятието, на вниманието, а следователно, и осъзнаването.   

Много е важно да се проведе обряда там, където са налични различни стихии: вода, огън, въздух и земя. Най добро време за обряда е или на изгрев, или на залез слънце. Смяната на деня и ноща символизира смяна във възгледите на човека.
Една от целите на обряда - това е да се върне връзката на човека с природата.
Разкръстващият се моли слънцето, водата, огъня и земята да свалят от него кръста, наложен при кръщението. И в същото време ги прославя. Ако обряда се осъществява успешно, разкръстеният започва да усеща лекота и свобода. В такива моменти човек може да ВЕДА (т.е. да знае дълбоко и безпогрешно - бел. прев.). Твърде е възможно да му се открие смисъла на неговия живот. Обрядът провежда жреца, тъй като разкръствания не може да се отвлича да мисли за церемонията, а навлиза в своите преживявания.
Имай предвид обаче, ролята на жреца в обряда е минимална. Трябва да се чувства човека, да се насочва  в необходимото направление, да му се помогне да намери смисъла на живота си, не натрапвайки никак своя!  Същественото тук е: да поеме човекът отговорност за своя живот.  При кръщението поповете поемат отговорност за обряда върху себе си, а кръстеният дава на църквата своето съзнание. В обряда разкръстване смисъла е обратен.

Формата на обряда помага на разкръстването, но не трябва да се ползват постоянно еднакви заучени действия.
Може да се хвърли кръстчето в реката, тъй като поповете кръщават с вода, пак водата може да разкръсти. Може и в огъня да се хвърли, Христос е искал с огън да кръщава. Може и без кръст да се извърши разкръстване; не с кръста, а с човека става  разкръстването. За да бъде действието по-силно отколкото кръщението, най-добре е разкръстването да става и с вода, и с огън. При това не жрецът провежда разкръстването, а самата атмосфера, създадена наоколо, и самият разкръстващ се. Посредникът тук може само да намали ефекта от обряда. Затова е необходима предварителна нагласа и съзнателна подготовка. Този, който се е решил за обряда само от съображения "може пък да помогне", ще претърпи разочарование, защото не жреца разкръства, а самия разкръстващ се. 

Разкръстването, разбира се, не е панацея от всички беди. Човек може и да не намери своя път. Трябва да се приложат усилия.  Жрецът не може да даде за тази целт сила на разкръствания, тъй като тя трябва да бъде лично негова. Той може да вземе необходимата сила от Земята, Водата, Въздуха, Огъня и Слънцето. 
Разбери, че кръщението не е зло. Това трябва да се обясни на човека. Ако той желае да служи на християнската система, то кръщението е необходимост.
Ако, обаче, избира свой път, ако е решил сам да носи отговорност за своя живот, то в такъв случай от последствията на кръщението трябва да се избави. Кръщението програмира вярващия за определени задачи. 
За разкръстването трябва да се използва по-могъщ източник, отколкото системата на хрисиянството. И този източник се нарича приРОДа. 

И Слънцето, и Земята обладават съзнание, те са истинските наши родители, а не библейския бог. Колкото и силни да са системите, те са нищожно малки в сравнение със силите на космоса. Затова, когато провеждаш обряда разкръстване, не поемай лична отговорност, нека самият разкръстван човек да отговаря за себе си. Природата ще му помага, а жреца е само насочващо лице. Фактически, човек може и сам да се разкръсти чрез преосмисляне на своя живот и избор на свой път.  
За тази цел е необходимо преди всичко предварително да създаде образ, освобождаващ го от християнския егрегор (или агрегат – бел. прев.). Този образ трябва да съзрее, той трябва да бъде постоянно подхранван от своята мисъл. А после… да бъде пуснат на свобода, да бъде като че забравен, да се заеме човек с нещо друго. И тогава вече може да отиде човек  колкото е възможно по-далеч от града, по-далеч от къщи и пътища. Да поживее известно време сам, да преразгледа живота си, да потърси неговия смисъл. И ако му се разкрие върешна перспектива, от където да вижда път, да знае какво да прави, то може да се каже, че „кръста е свален“. Ти къстен ли си?
- Не, не съм, - отговорих аз.
- Отиди да се покръстиш.
- Засмях се:
- Защо се шегуваш?
- Сериозно ти говоря.
- Ама защо? – не можех да разбера аз.
- Заслужава си да погледаш този маскарад. Ако се занимаваш с разкръстване, на теб ще ти трябва да отидеш да погледаш как се извършва кръщението, само да погледаш. А сега ще ти обясня самия обряд. За него ще бъдат нужни огън, вода, земя и въздух, а също и слънце. Тук всичко има, освен огън. Хайде да накладем огън. Аз се заех да събирам съчки, а Славед – да подрежда съчките за огъня на самия бряг на езерото.
Когато огъня се разгоря, Славед каза:
- Най-добре е обряда да се провежда в съблечено състояние, за да не пречат дрехите, кото проводник на системата. Но ако човек се притеснява, не настоявай, притеснението може да попречи на възприемането на обряда. Сега ще покажа как се извършва разкръстването чрез теб. За нагледност ще се обръщам към тебе, като че си кръстен. Не се безспокой, това няма да е вредно! А ще бъде полезно. Обрядът ще те поочисти, тъй като всевъзможни християнски зацепки имаш върху себе си. Събличай се! Послушно свалих всички дрехи. Славед продължаваше:
- Както вече ти обясних, существуват множество варианти на този обряд. Затова особено не се старай (после) да повториш точно сегашния сценарий на обряда.
Слънцето залязва, и ние трябва да успеем до неговото пълно залязване. Обърни се към него, разтвори леко краката, вдигни ръце с длани към слънцето. Слънцето е нашият баща, който ни храни, без него не би съществувал живота. Слънцето може да даде сили за сваляне на кръста. То е по-силно от поповете. Приемай силата на слънцето, гледай го без да затваряш очи, през очите може да се приема неговата жива (*жива – прана, енергия – бел. прев.). Отворих очи, и първоначално ме болеха очите, но след кратко време можех да гледам слънцето без всякакво напрежение. Ясно виждах червено-златистия диск на небето.
- Сега помоли слънцето да свали от теб кръста и да ти помогне да намериш своя път и жизнена пътека, - продължаваше Славед, - можеш да викаш, да говориш, да шептиш, или просто да си мислиш. Текстът е горе-долу такъв: „Слънчице, моля те, очисти ме от кръста, дай ми сили да намеря пътя си“. После трябва да почувстваш като че цялото ти тяло се очиства от слънчевите лъчи. Чернотата от кръста отива в земята. Тялото става лъчисто. Почувствай това нещо! Не бързай, напълно се довери на чувствата си. Жрецът трябва да наблюдава разкръстващия се. Едва когато слънцето го пусне, тогава може да премине към следващата стихия.

- Сега легни на земята, раздалечи краката , а ръцете с дланите надолу. Прегърни земята. Тя току що е приела твоя кръст. Земята е наша майка! Почти същото и на нея кажи: „Майко Земя, моля те, вземи моя кръст, дай ми сили да намеря своя път“. Разкръстваният може да почувства любов, пронизваща цялото тяло, изхождаща от Земята.

Последвах указанията, легнах на земята, но по-добре е да се каже, прегърнах я. От Земята излизаше съвсем друга вибрация, мека, мощна, напомняща от една страна низкочестотен тътен, от друга ударите на сърцето. Аз като че се слях със Земята, чувствайки, като че тя изсмуква от мен чернотата, и аз се превръщах в осветен!

- А сега отиди при огъня, - продължи Славед, - седни с лице към огъня и дланите насочи към него. Кажи му следното: „Огъне, моля те изгори кръста ми, дай ми сили да вървя по своя път“. Почувствай как топлината от огъня прониква в твоето тяло, студът от кръста си отива.

Огъня стремително навлезе в мен, той се завихри по моето тяло, изгаряйки някакви чужди сгъстъци, а после стана нежен, не изгарящ. Пламъкът плавно изтичаше от мен с оранжева светлина. Чувствах себе си толкова лек, че едно подухване на вятъра би ме издигнало във въздуха.

Славед продължаваше:

- Дойде ред на водата. ПриближИ се до езерото и произнеси: „Водице, моля те измий от мен кръста, дай ми сили да измина своя път“. И се хвърли във водата, почувствай как водата преминава през тялото ти, отмивайки всичко, което е останало от кръста. Тялото става чисто, като че прозрачно.

Хвърлих се във водата и, макар и да не съм бил кръстен, почувствах как водата отмива от мен не само външната мръсотия от тялото, но и вътрешната. Тук, на Алтай бече бях свикнал с водата, нейния парещ студ вече възприемах като даруващ сили. Във водата не чувствах никакви вибрации. Просто се отмивах. Изскочих свеж и чист.

- За всичко получено трябва да се благодари, - каза Славед, - Разкръстваният трябва да поблагодари на всички онези сили, които са му помогнали да снеме кръста от себе си. Застани с лице към слънцето и кажи: „Благодаря, че свали от мен кръста“. И му се поклони. Същото и на Земята кажи, и направи поклон, и на огъня, и на водата. И това е всичко!

От цялата си душа поблагодарих на Слънцето, на Земята, на Огъня и Водата. Стори ми се, че те приеха моята благодарност, почувствах това. Целия сияех от радост и щастие. Славед казваше, че по време на разкръстването човек може да ВЕДА. И аз разбрах, че да се вЕда – това значи да се радваш, значи да си щастлив! След като се насладих на тези чувства започнах да се обличам.

Славед каза:

- Хайде да изпратим слънцето, докато не залезе съвсем, и огъня до този момент трябва да поддържаме. А като започне да се стъмва, може да тръгваме.

Седяхме около огъня. Отвреме-навреме хвърлях в огъня клонки. Беше ми леко. Седяхме мълчейки, нямах въпроси в главата си. Струваше ми се, че всичко съм разбрал, навярно така е било в действителност.

Когато слънцето се скри зад планинските вериги, Славед каза:

- Има видове разкръстване, предназначени за преминаване в друга вяра. Този обряд, който аз ти показах, няма пред вид такова преминаване, а дава възможност на човека да намери самия себе си. Разбира се, едно разкръстване за това не е достатъчно, необходимо е да се отхвърлят редица "опашки", които връзват човека към системите. Да се извърши това е доста сложно, тъй като системите чрез тези опашки захранват човека със своите сили, и се създава усещане за защитеност. Трябва мъжество да се откаже човек от опеките на системите и да се поеме отговорност за своята съдба лично.

В тъмнината безпрепятствено дойдохме до селището.

Продължение следва (в друга глава)

Оригинален текст

РАСКРЕЩИВАНИЕ

Дня два я просто отдыхал. Бродил по окрестности вблизи поселения, переваривая в голове то, что выплеснулось здесь на меня. Так, погружённый в свои мысли, я чуть не натолкнулся на пожилого с бородой человека.

- День добрый, путник, - сказал он!

- Здравствуйте, дедушка, - ответил я.

- Славедом рекут меня,  - представился человек, - а ты, стало быть, с Добрыней сюда пришёл.

- С Добрыней.

- Пойдём со мной, коль повстречался, научу тебя одному ремеслу.

- Какому?

- Сегодня я научу тебя обряду раскрещивания, будешь людям помогать свободу обрести, жрецом то бишь будешь, - неожиданно для меня сказал Славед.

- Да какой же из меня жрец…? - хотел было возмутиться я.

- Сейчас никакой. Но кое-что я тебе передам. Пойдём к озеру, там есть место, подходящее для такого рода обучения.

Я шёл рядом со Славедом, а он на ходу говорил:

«Сон, который окутал наш народ последние сто лет, проходит. Пробуждаться трудно, хочется понежиться в неге бездействия. Но для некоторых, совсем небольшого числа  представителей человечества, пробуждение неминуемо. Те реалии, что предстают пред нашим взглядом, пугают. Внезапно очнувшись, некоторые люди осознают, что уже не принадлежат себе! Они задают себе вопрос: как могло такое случиться? Да, буквально недавно, на рубеже XIX –XX веков, мы уже пробуждались. Русь кипела энергией свободы. И что? Не удалось вырваться из ловких рук мирового диктатора! А он стратег видный, и одним из его шагов, ведущих к порабощению нашего народа - было крещение Руси в X веке. Именно пошатнувшийся авторитет христианства в конце XIX века и высвободил людскую энергию свободы. Покоившаяся на христианском православии монархия  рухнула! Возникла необходимость новой системы порабощения. Заранее была разработана коммунистическая идеология, принцип которой оставался прежним – сохранение контроля над государством  мировым диктатором. Она оказалась не столь практична, нежели христианство, и спустя столетие дала трещину, которую стали заделывать всеми имеющимися средствами, в том числе и старой проверенной временем религиозной системой.

Любой желающий может взять в руки основополагающие тексты христианства и, если осмысленно прочтёт, то поймёт - «не наша эта религия!» На страницах «Исхода» «Ветхого Завета» описывается история еврейского народа, вышедшего из Египта, где он пребывал в рабстве. По сути, еврейский народ является нацией рабов, и своим учением иудеи проповедуют рабство.

Но рабами надо управлять, иметь крепкий хлыст и сладкий пряник. Евреям внушили, что они богоизбранная нация, что им всё позволено. Но мало кто им говорил, что не от библейского Адама, что переводится как грязь или глина, их род пошёл, а от кровосмешения арабов и негров! Вседозволенность и есть пряник, а хлыст постоянное скитание. Удел рабов не иметь своей судьбы!

Надо понимать,  рабство бывает разным, есть рабы исполнители, и есть рабы властители. Свободный человек не может быть властелином! «Ветхий Завет» является частью учения иудеев, где они стремятся управлять миром.

«Новый Завет» для иудеев не приемлем, так как учит покорности и отречению от себя. Эта религия, на взгляд иудеев, подходит гоям -  «пусть веруют во Христа, нам это на руку, нам нужны рабы исполнители», то есть рабы рабов.

Зачем нам, потомкам свободолюбивого народа, перенимать культуру рабов? Молиться их, выдуманному для нас, мёртвому богу? Первых христиан даже называли "некромантами", так как они хоронили мертвецов в своих храмах, в надежде на воскрешение.

В связи с этим есть даже один забавный исторический факт:

Когда римский император Нерон был не в состоянии терпеть в своей империи вонь разлагающихся трупов, которых христиане бережно складывали штабелями (тогда много христиан полегло за новую веру и мёртвыми ждали скорого оживления), он решил этими трупами вскормить собак и львов, мол – «пущай Христос говно воскрешает!» Христианам это не понравилось, но с ними не церемонились, в результате гигиена в Риме улучшилась, а христиане ещё долго спорили, аж до XVII века, воскресит ли Христос того, кто уже давно истлел, или кого съели? В конце концов, решили - воскресит! Только после этого в храмах перестали осуществлять массовые захоронения, и крупнейшие города Европы перестали смердеть, так как наконец-то кладбища вынесли за черту городов и мертвецов стали закапывать.

Теперь подумай, зачем нам, потомкам свободолюбивого народа, перенимать культуру рабов? Молиться их мёртвому богу? Именно оттого, что мы являемся свободолюбивыми, нам эту веру навязывали и продолжают навязывать, убеждая, будто православное христианство является исконно русской верой, дабы в нас дух свободы искоренить. Для этого используется целый ряд испытанных веками технологий, влияющих на сознания людей. Во-вторых, действительно, многие на Руси ослабли и потеряли дух предков, тому причиной постоянные попытки уничтожить генофонд нашего народа, плюс тысячелетняя политика внедрения рабства на Руси. Таким ослабленным людям религия необходима. Они не в силах идти своим путём, им необходим поводырь, а поводырям необходимы покорные слепцы!

Но если человека крестили в неосознанном возрасте, а впоследствии он понял пагубность этого таинства, и не желает быть христианином, как ему поступить? Не обращать внимания на крещение? Возможно, действительно для кого-то это достаточно. Но для многих, чтобы действительно полноценно жить, необходимо полностью ликвидировать последствия крещения! За три тысячелетия иудеи продвинулись в эзотерике очень далеко и каждый ритуал, обряд, каждое таинство наделено глубоким смыслом и силой. Осуществить полный выход из христианской религии поможет обряд раскрещивания!»

Мы вышли на берег озера, на небольшую поляну, которая была деревьями отгорожена от воды. Посреди поляны стоял каменный четырехгранный столб, высотой метров шесть. Вверху были высечены четыре лика глядящие в разные стороны.

- Вот тут я тебя научу проводить обряд раскрещивания. Давай сядем возле озера, я продолжу теорию. Чтобы осмыслить процесс раскрещивания, необходимо вначале понять, что собой представляет само таинство крещения? Евреи весьма трепетно относятся к своему завету ("Ветхому Завету"), где красной линией проходит идея избранности израильского народа перед богом.

Фарисеи знали толк в символике, крест есть лишение пути. На кресте они лишили жизни Иешуа, лишили его пути, и вместе с ним нового пути еврейского народа. Ведь недаром из 22 Евангелий церковью были признаны только четыре. Дело в том, что в остальных 18, называемых апокрифами, тот путь, что предлагал Иешуа, предназначался иудеям. Не бывать этому, Израиль должен оставаться иудейским. А вот для остального мира христианство в самый раз. Только стоит немного его отредактировать и в путь. А в придачу к нему и "Ветхий Завет", пущай знают, кто избран богом, там об этом очень много понаписано. А чтобы христианство пользу приносило, наградим мы каждого христианина крестиком, да научим креститься. То, что крест символ смерти (крест был создан для казни, люди, которых лишали жизни, распиная на кресте, мучались и, умирая, заряжали его смертью), мы этим невежественным народам говорить не станем, носите, это мол, напоминание, будто Христос за нас страдал и за нас умер.

Ложь! Столб, устремлённый в небо - архата, путь Ведуна (ратника). Перекладина - путь Сатаны. Пересечение - бой ратника с Сатаной.

Победив Сатану, можно и для общества спроецировать иную цель, что и пытался сделать Христос.

И символично был распят на кресте, чтобы другим неповадно было. Вот это напоминание носит каждый христианин у себя на груди. То есть символ отречения от своего пути, отречения от предназначения, отречения от смысла жизни. На Руси людей без стези (не имеющих смысла в жизни) называли  беспутными, изгоями.

Пока у человека нет цели, он статичен, недвижим в своём совершенствовании. Им управляет система. Вся жизнь его - умирание. У него нет стремления, так как он пуст. Пользуясь пустотой, системы (механизмы эксплуатации) наполняют таких людей своими задачами. Но как только ставится цель, появляется наполнение, стремление, воля.

Когда христианин крестится, он руки ведёт ото лба к животу, указывая путь вниз (к смерти). Да ещё и перечёркивает этот путь. По сути - это есть жест повиновения, жест раба, отказывающегося от своего пути, а, следовательно, от своей жизни, передавая её хозяину. Кстати, жест - сложенные у груди ладони, во время молитвы христианина, знак покорности, предложение хозяину связать руки путами.

Лишив каждого пути, иудеи лишили пути и целые народы, а сами заняли место мировых лидеров и администраторов своего господина.

Исходя из этого, тебе уже, наверное, становится понятен смысл крещения. Крещение есть не что иное, как лишение пути человека. Чем раньше это произойдет, тем лучше для задач, поставленных иудеям Сатаной.

Раскрещивание – это обряд, способный помочь человеку обрести цель в жизни. Важна и форма, и внутренний настрой. Главное, вновь найти свой путь, найти смысл своей жизни. Крещение не значит принятие христианской веры, а значит лишение цели. Крестят атеистов, так, на всякий случай, а вдруг бог есть? Такие крещеные атеисты - люди без смысла жизни. Христиане хоть во что-то веруют.

Для выполнения обряда раскрещивания необходимо найти место, которое не затронуто христианской идеологией. А так как наш современный мир является результатом христианского миссионерства, то рекомендую уединиться в нетронутом цивилизацией месте. Где отсутствует влияние порабощающих систем.

Но лучше проводить обряд на местах силы. На земле русской такие места есть, где она излучает свою любовь ко всем живым существам, населяющим её. Земля дарит свою силу каждому насекомому, каждой травинке, помогая жить и иметь потомство. Эта сила - мысль Земли, облачённая в энергию. Без мысли невозможна никакая форма существования. Человечество без мысли Земли обречено на вымирание. Мысль необходима человеку в большей степени, чем еда, вода, воздух и сон. О том, что на Земле существуют такие места, люди знали очень давно. Ведуны ведали их. Они шли туда за осмыслением. Иногда там устанавливались столбы для усиления восприятия силы. Мы с тобой сейчас как раз и находимся на таком месте. Если на месте силы был большой валун, на нём молились, делая этот камень аккумулятором силы. Назывался он намоленный камень. Часто представители одного рода устанавливали столб для того, чтобы другой род не занял это место, а сами по тем или иным причинам уходили в другие места. Но периодически возвращались к столбу, который хранил силу предков. Нахождение в таком месте способствует обострению восприятия, внимания и, следовательно, осознания.

Очень важно проводить обряд там, где в гармонии находятся разные стихии: вода, огонь, воздух и земля. Обряд лучше проводить либо на закате, либо на рассвете. Смена дня и ночи или ночи и дня символизирует смену мировоззрения человека.

Одна из целей обряда сводится к возврату связей между человеком и природой. Раскрещиваемый просит солнце, воду, огонь, воздух снять крест, наложенный при крещении. И славит их.

Если обряд проходит успешно, раскрещенный начинает ощущать чувство лёгкости и свободы. В такие моменты человек может ведать. Возможно, ему откроется его смысл жизни.

Обряд проводит жрец, так как раскрещиваемый не может отвлекаться на церемонию, а уходит в свои переживания.

Учти, роль жреца в обряде минимальна. Надо уметь чувствовать человека, направить его в нужное русло, помочь ему найти смысл жизни, при этом ни в коем случае не навязывать свой! Суть раскрещивания заключается в принятии раскрещиваемым ответственности за свою жизнь. При крещении попы берут ответственность за обряд на себя, взамен крещённый отдаёт церкви своё сознание. В обряде раскрещивания – смысл обратный.

Форма обряда помогает раскрещиванию, но не следует пользоваться постоянно одинаковыми заучиваемыми действиями. Можно бросать крестильный крестик в реку, так как попы водой крестят, вода и раскрестить может. Можно и в огне его плавить, Христос намеревался огнём крестить. Можно и без крестика раскрещивать, не с крестом, а с человеком обряд проводится. Чтобы действие было более мощное, нежели крещение, раскрещивать лучше и водой, и огнём. При этом не жрец проводит раскрещивание, а сама атмосфера, созданная вокруг, и сам раскрещиваемый. Посредники могут только ослабить эффект обряда. Поэтому готовиться к раскрещиванию необходимо заранее и осмысленно. Тот, кто идёт на обряд из-за побуждений «а вдруг поможет, пускай раскрещивает»,  потерпит разочарование, так как раскрещивает не жрец (жрец лишь проводит обряд), а сам раскрещиваемый.

Надо понимать, что раскрещивание - не панацея от всех бед. Можно и не найти свою стезю. К этому необходимо приложить усилия. Жрец не в состоянии передать необходимую силу раскрещиваемому, так как та сила будет его личная. Раскрещиваемый может взять необходимую силу от Земли, Воды, Воздуха, Огня, Солнца.

Пойми, что крещение не зло. Это надо объяснить раскрещиваемому. Если человек отдаёт себя в служение христианской системы, то крещение – необходимость. Если человек выбирает свой путь, если за свою жизнь сам собирается нести ответственность, то от последствий крещения надо избавляться. Крещение программирует верующего на определённые задачи.

Для раскрещивания надо использовать более мощный источник, нежели система христианства. И этот источник зовётся приРОДой.

И Солнце, и Земля обладают сознанием, они истинные наши родители, а не библейский бог. Как бы не были сильны системы, созданные человеком, они ничтожно малы по сравнению с силами космоса. Поэтому, когда будешь проводить обряд раскрещивания, то не бери ответственность на себя, ведь сам раскрещиваемый делает выбор. А помогает ему в этом природа, жрец является лишь проводником. Теоретически раскреститься можно и самому, через осмысление своей жизни, через выбор своей стези. Это лучше сделать вдали от современной цивилизации, вдали от систем, заручившись помощью приРОДы. Вырвавшись на некоторое время из текущей жизни, которая зомбирует каждую минуту, возможно получить шанс стать более осознанным для избавления последствия крещения. Для этого, прежде всего, необходимо заранее создать образ освобождения от христианского эгрегора. Этот образ должен созреть, его надо постоянно подпитывать своей мыслью. А затем… отпустить, забыть, пусть не терзает, можно заняться чем-либо другим. И когда образ созреет, можно ехать как можно дальше от своей жизни - из города, подальше от домов и дорог. Пожить там одному, пересмотреть свою жизнь, найти её смысл. И если откроется взгляд внутрь себя, откуда можно черпать руководство к действию, то можно сказать: «крест снят!»

Ты сам крещённый?

- Нет, не крёщённый, - ответил я.

- Ну так сходи покрестись!

Я засмеялся:

- Ты шутишь?

- Нет, я серьёзно.

- А зачем? - не понимал я.

- Стоит посмотреть на этот маскарад. Если ты будешь раскрещивать, то тебе надо сходить, и посмотреть как крестят. Да ты не бойся, на тебя крещение не подействует, в конце концов, не креститься ты собираешься, а лишь посмотреть. А теперь давай я тебе всё покажу. Для обряда нам понадобится огонь, вода, земля и воздух, а также солнышко. Здесь есть всё, кроме огня. Давай разведём костёр.

Я принялся собирать хворост, а Славед - складывать костёр прямо на берегу озера.

Когда костёр разгорелся, Славед сказал:

- Обряд лучше проводить в обнажённом виде, чтобы одежда, как проводник системы, не мешала. Но если человек стесняется, не настаивай, стеснение будет тормозить восприятие обряда. Сейчас я буду показывать, как можно раскрестить, на тебе. Для наглядности я буду обращаться к тебе, будто ты крещённый. Не переживай, вреда от этого нет! А польза есть. Обряд тебя несколько подчистит, так как всевозможные христианские зацепки на тебе сидят. Раздевайся!

Я послушно скинул всю одежду. Славед продолжал:

- Как я уже говорил, существует бесчисленное множество этого обряда. Суть здесь не в форме, а в осмыслении момента освобождения от креста и открытии стези. Поэтому особо не пытайся повторить то, что я тебе сейчас покажу, старайся прочувствовать человека, с кем проводишь обряд. Солнышко уже садится, мы должны успеть до его полного исчезновения. Повернись к нему, расставь ноги, подними руки ладонями, повёрнутыми к солнышку. Солнце наш отец, кормилец, без него не было бы жизни. Солнце может дать силу для снятия креста. Оно сильнее попов. Вбирай силу солнца, смотри на него, не жмурясь, через глаза можно впитывать его живу.

Я открыл глаза, вначале было больно, но через короткое время я смог смотреть на солнце безо всякого напряжения. Я чётко видел диск на небе красно-золотистого цвета.

- Теперь попроси солнышко снять с тебя крест и помочь обрести свою стезю, - продолжал Славед, - можешь кричать, можешь говорить, шептать или просто подумать. Попроси так,  как тебе захочется. Текст примерно такой: «Свет солнышко, прошу тебя, очисть меня от креста, дай силы встать на свой путь». После этого раскрещиваемый должен почувствовать, как всё его тело словно очищается лучами солнца. Чернота от креста уходит в землю. Тело становится лучистым. Почувствуй это! Не торопись, полностью доверься чувствам. Жрец должен наблюдать за раскрещиваемым.  Только когда солнце отпустит, лишь тогда можно перейти к следующей стихии.

Я стоял напротив солнца и казалось, что нет больше никого, даже Славед будто куда-то пропал. Я уже ощущал нечто подобное в Крыму, когда так же, стоя напротив солнышка, впитывал его живу. Тело моё звенело золотистым переливом, я растворился в нём. Сколько по времени это продолжалось, я не знаю, не думаю, что долго. Приходил в себя я постепенно. И когда солнышко полностью отпустило меня, я услышал голос Славеда:

- Теперь ложись на землю, ноги раздвинь, а руки распластай ладонями вниз. Обними Землю. Она только что приняла твой крест. Земля мать наша! Почти то же  самое скажи и ей: «Мать сыра Земля, прошу тебя, забери мой крест, дай мне силы найти свой путь». Раскрещиваемый может почувствовать любовь, пронизывающую всё тело, исходящую из Земли.

Я последовал указаниям, лёг на землю, но лучше сказать, обнял её. От Земли шла совсем другая вибрация, мягкая, мощная, напоминающая с одной стороны низкочастотный гул, с другой удары сердца. Я словно слился с Землёй, чувствуя, будто она высасывает из меня черноту, я становился светлым!

- Далее иди к огню, - продолжал Славед,  - присядь лицом к костру и ладони протяни к нему. Вот что скажи огню: «Огонь, прошу тебя, сожги мой крест, дай мне силы идти по своему пути». Почувствуй, как тепло от костра проникает в твоё тело, холод креста уходит.

Огонь костра стремительно ворвался в меня, он завихрениями прошёлся по моему телу, болезненно сжигая некие чужеродные сгустки, а затем стал нежным, не обжигающим. Пламя плавно вытекло из меня оранжевым светом. Я чувствовал себя настолько лёгким, что казалось, дуновение ветра  меня подымет в воздух.

Славед продолжал:

- А теперь вода. Подойти к озеру и произнеси: «Водица, прошу тебя, смой с меня крест, дай мне силы пройти свой путь». И нырни в воду, прочувствуй, как вода проходит сквозь тебя, смывая всё то, что осталось от креста. Тело становится чистым, словно прозрачным.

Я прыгнул в воду и, хотя не был крещённым, почувствовал, как вода смывает не только грязь внешнюю на теле, но и внутреннюю. Здесь на Алтае к воде я уже привык, её обжигающий холод,стал восприниматься, как дар мне силы. В воде я не чувствовал никакой вибрации. Со мной происходило омовение. Я вынырнул свежим и чистым.

- За всё надо быть благодарным, - сказал Славед, - Раскрещиваемый должен поблагодарить всех тех, кто помог ему снять крест. Встань лицом к солнышку и скажи: «Благодарю, что с меня крест сняло». И поклонись от души. То же самое и Земле скажи, и поклон отвесь, и огню, и воде. На этом всё!

Я от всей души поблагодарил Солнышко, Землю, Огонь и Воду. Мне показалось, что они приняли мою благодарность, я чувствовал это. Я весь светился радостью и счастьем. Славед говорил, что во время раскрещивания человек может ведать. И я понял, ведать значит радоваться, значит быть счастливым! Насладившись этими чувствами, я стал одеваться.

Славед сказал:

- Давай солнышко проводим, пока оно всё не спрячется, и огонь до этого момента надо поддерживать. А как темнеть начнёт, можно уходить.

Мы сидели возле костра. Я изредка подкидывал в огонь ветки. Было легко. Мы сидели молча, вопросы не возникали в моей голове. Мне казалось, что я всё понял, наверное, так оно и было.

Когда солнце скрылось за горами, Славед сказал:

- Существуют виды раскрещивания, предназначенные для перевода в другую веру. Так вот обряд, который я тебе сейчас показал, не инициирует перевода, а даёт возможность стать человеку самим собой. Конечно, одного раскрещивания для этого недостаточно, необходимо отбросить множество хвостов, которые привязывают человека к системам. Сделать это сложно, так как системы через эти хвосты питают человека своей силой, и создаётся впечатление защищённости. Надо иметь мужество, чтобы отказаться от опеки систем и взять всю ответственность за свою судьбу на себя.

В темноте мы беспрепятственно дошли до деревни.