I rested down my head on you.
The soaking grass beneath us grew.
The leaves were quivering in tremor
as they caressed the hunchbacked oak.
A windy breath passed by and spoke
a fairytale of love and dreaming.
We stood in stupor, low and still,
and listened to the airy trill
of melody in soft andante
about four hands, of touch demanding.
And far was yet the babbling city
that chased the butterflies away.
As we remained so young and pretty
while here, I wished to always stay.
Положила на теб глава,
прегръщам мократа трева.
Листата треморно се люшкат
и галят сгърбения дъб.
На повея отронен дъх
нечута приказка ни шушне.
И слушаме, почти примрели,
как шепнат вятърните трели
една история в анданте
за чет'ри търсещи се длани.
Далеч е бъбрещият град,
изгонил всички пеперуди.
Лежи до мен, красив и млад,
че станеш ли, ще се събудя!
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados