LeCoeurGothique (Бодуен)
38 41
2 nov 2008, 14:53

Anathema - Shroud of Frost 

  Тraducciones » Canción, De inglés
2123 0 2
2 мин за четене
Shroud Of Frost

Undying odyssey... a myriad of times

The soul has seen
Through eyes of heaven
The imperium of earth
There's nothing left to perceive

Help me to escape from this existence
I yearn for an answer... can you help me?
I'm drowning in a sea of abused visions and shattered dreams
In somnolent illusion... I'm paralyzed

Infinity distraction
A pious human disorder
Blind to passage of souls
Conclusion from one remembrance

Help me to escape...

"Transfixed... I gaze through my window at a world lying under a shroud of
frost. In a forlorn stupor I feel the burning of staring eyes, yet no one
is here. Detached from reality, in the Knowing of dreams, we know the
entity of ensuing agony waits to clasp us in its cold breast, in an empty
room. We awake and it's true...
I dreamt of the sun's demise, awoke to a bleak
morning. In the emptiness I beheld fate for the dead light is a foretelling
of what will be... I saw a soul drift from life, through death, and arrive
at Elysian fields in welcoming song. Yet I stand in a dusk-filled room
despondently watching the passing of the kindred spirit... and there
is no song... just a delusion of silence."

***

Леден покров

Всевечна одисея... хиляди пъти.

Душата е прозряла
през очите на рая.
Земната империя...
Няма нищо за разбиране.

Помогни ми да избягам от това съществуване.
Копнея за отговор... можеш ли да ми помогнеш?
Аз се давя в море от измамни видения и разбити мечти,
в сънна измама... аз съм вцепенен.

Вечно безумие...
Набожно човешно безредие...
Слепи за тунела на душите...
Заключение за един спомен.

Вкаменен... аз надничам през прозореца към света, лежащ под леден покров. В безнадежден унес чувствам изгарящи очи, но тук няма никой. Отдалечен от реалността, отдаден на сънищата. Ние знаем, че агонията очаква, за да ни притисне към студената си гръд, сред празно пространство. Ние се събуждаме и това е истина...
Сънувах смъртта на слънцето, събудих се в пуста утрин. В празнината съзрях мъртвата светлина, предсказваща това, което ще се случи... Видях душа, носеща се надалеч от живота, през смъртта. Тя пристигна на Елисейските полета с песен. Все още съм в изпълнената със здрач стая и наблюдавам унило преминаващите сродни души... и няма песен... просто една измама на тишината.

© Бодуен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??