Понеделникът е пред вратата.

Никой не смее да си помисли.

И ние се обичаме, обичаме се часове,

докато сутринта ни подсети.

Боже, колко я обичам.

Ти спиш на рамото ми,

вместо възглавница ти предложих.

Аз не смея да дишам,

за да не те разбудя случайно.

Боже, колко я обичам.

И докато се боря да не изгоря

защото горя като горски пожар.

Дълго те гледах, о, моя тъга.

Искам да запомня и най-малките неща.

Господи, колко я обичам.

Понеделникът е пред вратата.

Никой не смее да си помисли.

И ние се обичаме, обичаме се  часове,

докато сутринта ни подсети.

Боже, колко я обичам.

https://www.youtube.com/watch?v=-yGPasZ6Dek