Dear Darlin’

Dear Darlin’, please excuse my writing. 
I can’t stop my hands from shaking cos I’m cold and alone tonight. 
I miss you and nothing hurts like no you. 
And no one understands what we went through. 
It was short. It was sweet. We tried. 

And if my words break through the wall and meet you at your door, all I 
Could say is: 
“Girl, I mean them all.” 

Dear Darlin’, please excuse my writing. 
I can’t stop my hands from shaking cos I’m cold and alone tonight. 
I miss you and nothing hurts like no you. 
And no one understands what we went through. 
It was short. It was sweet. 
We tried. 
We tried. 

Been thinking about the ball we dreamt. 
Feeling like the sofa was sinking. 
I was warm in the hope of your eyes. 

So if my words break through the wall to meet you at your door, all I could 
Say is: 
“Girl, I mean them all.” 

Dear Darlin’, please excuse my writing. 
I can’t stop my hands from shaking cos I’m cold and alone tonight. 
I miss you and nothing hurts like no you. 
And no one understands what we went through. 
It was short. It was sweet. We tried. 

Oh I concur. These arms are yours to hold. 

And I miss you and nothing hurts like no you. 
And no one understands what we went through. 
It was short. It was sweet. We tried. We tried

СКЪПА МОЯ

Скъпа моя, извини тоз почерк моя.

Но ръцете ми треперят – сам съм, топлина не мога да намеря.

Липсваш… на огромна болка ме орисваш.

Преминахме през много – никой не разбира.

Беше кратко. Беше сладко. Опитахме, а всичко до това опира.

Ако моите думи разбият таз стена

и посрещнат те на входната врата,

всичко, което ще ти кажа:

„Момиче, нито една не е лъжа!“

Скъпа моя, извини тоз почерк моя.

Но ръцете ми треперят – сам съм, топлина не мога да намеря.

Липсваш… на огромна болка ме орисваш.

Преминахме през много – никой не разбира.

Беше кратко. Беше сладко. Опитахме, а всичко до това опира.

Мислех за бала тъй сънуван,

чувствам как дивана май потъва.

Вярата в очите ти не позволява да студувам.

Ако моите думи разбият таз стена

и посрещнат те на входната врата,

всичко, което ще ти кажа:

„Момиче, нито една не е лъжа!“

Скъпа моя, извини тоз почерк моя.

Но ръцете ми треперят – сам съм, топлина не мога да намеря.

Липсваш… на огромна болка ме орисваш.

Преминахме през много – никой не разбира.

Беше кратко. Беше сладко. Опитахме, а всичко до това опира.

Ох, съгласен съм! Ръцете ми са твои…

Липсваш… на огромна болка ме орисваш.

Преминахме през много – никой не разбира.

Беше кратко. Беше сладко. Опитахме, а всичко до това опира.

Опитахме…