You should've written me a letter, its a letter of
saying what you say.
It could've turned out so much better...
And now your words,
play inside my head
I thought that I was nothing mean, by setting you free.
It seems the memories are dead, and now I'm out of your head...
It's not how I planned it.
Трябва да ми напишеш писмо, писмо в което казваш всичко, което имаш за казване.
А можеше да се получи толкова добре...
И сега думите ти, звучат в главата ми.
Мислех си, че не означава нищо, да те пусна на свобода.
Изглежда, че спомените са мъртви, и сега съм вън от мислите ти...
Не е стана така, както го планирах.
Припев:
You should be loving me,
you should be holding me,
why do you choose - To turn yourself loose ?...
Every word, means
to me,
yet you try desperately,
turning away -
baby, it's not that simple…
Трябваше да ме обичаш, да ме притискаш,
Защо избра да бъдеш свободна?...
Всяка дума означаваше за мен, че отчаянo се опитваш
да се обърнеш ( да си тръгнеш също може)
скъпа, не е толкова просто...
For all the nights I lie here waiting ,
morning
finds me by myself...
All you can say that I'm creating my own sad match, my own
hell.
For all the loneliness I feel, I still want
you here with me,
when all the screaming is through I've
always been left with you...
But it's not what I
wanted.
За всичките нощи, в който чаках залъгвайки се,
a на сутринта пак съм сам...
Всичко, което можеш да кажеш , е че сам си го причинявах... мой собствен ад.
При всичката самота, която чувствам, продължавам да искам
да си тук с мен,
след всички крясъци, аз винаги съм оставал с теб...
Но не е било това, което съм искал.
Припев /x2
© Станимира Todos los derechos reservados