ДОМЪТ НА СВОБОДАТА

  Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина

                   И когато пътищата побягнат,

                    и когато Слънцето се скрие,

          дъждът тъгува в продължение на години,

                      не престава да боледува.

                     И върху плещите ти падат

                     стари, непоносими болки,

                      по лицата на всеки четеш

                           копнеж за морето

               и нежеланието птиците на любовта

                        да останат без крила.

                       Там някъде зад нощта

                        се усмихва сутринта.

              Там някъде чакат игриви цветове

                       и небето е просторно

       да получава кипящите течения на мисълта.

                       Ще изригне вулканът,

                      ще помръкне Слънцето,

                        ще се заледи дъждът

                       и ветровете ще завият

                 само ако птиците на любовта

                          останат без крила.

                   Музиката, когато започне,

                           се явяват думите –

                    тръгват, спират, връщат се –

                     просто за да не се прикове

                   малодушието в челюстите ни.

                     Това прозрение, че птиците

                           победиха мрежата,

                      приравнява значението

                           на живот и битка,

                    битка, чийто полет е небе,

                            което се смее.

                     Летят хората над нещата

                       днес, както и преди,

               но едва сега крилата им се ширят

                          по друг начин,

            което се дължи на възхитително чудо;

                      то е отпред, то е отзад,

                    но никога вън от душата,

            защото, когато се ражда една песен,

                     домът за свободата е тук

                      и причините за полет

                           идват с утрото.

                     Желая да кажа това,

              което времето прави трудно,

                           че като фар

                          в буря свети

                   нещо, което те озарява

                      вътре в душата

                    и не може да се побере

                       в известен смисъл. 

                      Погледни календарът,

                   който виси на стената,

                      броят се дните

                     и месеците в думи!

                  Дали това е Символ,

             който искаш да произнесеш?

                  Какво е това? Място

           под Слънцето е необходимо

                   и човешкото сърце

                   в себе си да гнезди.

                    Може ли песента

            да докосне жадуваното „нещо”,

                 или само мъдростта

         представлява неговото „естество”?

                Каквото и да е, това е!

                 Под откритото небе

             хората ще търсят чрез поглед

                 и стъпки, да разберат

     това, което нямат, или това, което не са,

   а Слънцето щедро злото и доброто топли,

                      но това е само

                     за кратко време,

          защото сметката си в края

                      всеки ще плати.

   По принцип, птиците обичат природата,

                  чието свободно летене

                       оживява мечтите,

                    и ако в това не намерят

                   извор на трайно щастие,

          избират пустинята вместо оазиса,

                който говори големи думи,

                             но празни.

                                 ( 2008)

                         DOM SLOBODE

                      Autor: Ibrahim Osmanbašić, B i H

                     I kada putevi pobjegnu

                      I kad se Sunce skrije

                      kiša tuge godinama

                        ne prestaje da lije

                       I na pleća ti padne

                   santa nesnošljivog bola

                     i na licu svakom čitaš

                       sažaljivu moru

                – ne dozvoli da ptica ljubavi

                         ostane bez krila.

                      Tamo negdje iza noći

                        osmjehuje se jutro

        Tamo negdje čekaju razdragane boje

                         i nebo široko je

            da primi uzavrele struje misli.

                        Propjevaće vulkan

                         Potamniće Sunce

                          zalediće se kiša

                       i vjetrovi će zaurlati:

                   – samo ako ptica ljubavi

                       ostane bez leta i krila.

                         Muzika kad krene

                            jave se i riječi

                    – pođi, stani pa se vrati

                     samo da te malodušnost

                           ne ščepa u ralje

                        a svijest da je ptica

                           pobjedila mreže

                         izjednačava smisao

                             života i bitke,

                         bitke koja let jeste

                       nebom što se smije.

                     Lete ljudi iznad stvari

                         danas – k‘o i prije

                       samo krila sad se šire

                           na načine druge

                  kojima se zbog divote čude

                       – to je ispred, to je iza

                         ali nikako van duše

                      jer pjesma kad se rodi

                         dom je tu slodode,

                             a razlozi za let

                          dolaze sa jutrom.

                            Nešto želiš reći

                       što vrijeme čini težim

                           da kao svjetionik

                               u oluji sija

                           nešto što te žari

                             unutra u duši

                            a ne može stati

                            u smisao znani?

                           Pogledaj kalendar

                              što na zidu visi

                              brojevi su dani

                            a mjeseci – riječi.

                          Da li je to – SIMBOL

                              što želiš izreći?

                         Šta je da je – mjesto

                            pod Suncem treba

                               a i ljudsko srce

                         u sebi da ga gnijezdi.

                          Može li se pjesmom

                              dotaći ta „stvar“

                            ili mudrost samo

                             tu oblikuje „tvar“?

                           Šta god bilo – da je

                       pod nebom što te prati

                           ljudi će kroz pogled

                           i korake da shvate

                  jer nema toga – što već bilo nije

              a Sunce nesebično – zlo i dobro grije

                               ali to je samo

                             za vrijeme kratko

                             jer na kraju račun

                                   položiće

                      U biti je ptica ljubavi – suština

                              što slobodom leta

                                 oživljava sne

                           a ko u tome ne nalazi

                               izvor sreće trajne

                   izabira pustinju – umjesto oaze

                           govoreći krupne riječi

                              a koje su prazne.

                                      (2008)

         Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна поетична книга "Гравитацията на поезията" (2015) от Ибрахим Османбашич и в триезичния ми преводен "Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия"(2016).

      Корицата на книгата:

    otkrovenia.com/bg/kolaji/karecya-gravitaciyata-na-poeziyata

      Думи за автора:

      Ибрахим Османбашич е роден през 1964 г. в Яна, Босна и Херцеговина. Организатор е на редица културни и арт събития.

      Участник е в международни литературни фестивали. Негови поетични и драматични произведения са преведени и включени в много художествени издания. Автор е на десетки рецензии, критични становища и предговори, които са публикувани под различни форми на oбществеността в Босна и Херцеговина и в чужбина. Редактор е на повече от четиридесет книги и публикации.

Ибрахим Османбашич изразява себе си в областта на музиката, живописта, фотографията, литературата и театъра. Той е създател и основател на Асоциацията за култура – Нова светлина, в която изпълнява функцията на неин председател от 2002 г. насам и която спечели достойно положение в рамките на регионалните литературни фестивали.

      Автор е на книгите:

     1.„Портите на сенките” – поетично-белетристична книга (КНС, Сараево, 2008);

      2„Идеята – без фиксирано място на пребиваване” – поетичнобелетристична книга (КНС, Сараево, 2012).

Живее и работи в Сараево, Босна и Херцеговина.