Сънувах нощес
никак непрежалими неща.
Моето дървено конче,
въжето и звука на колелцата му.
Звънът на камбаните на Цветница.
Зад мен верният ми Санчо Панса
в поход срещу злото.
Сънувах още ...
и своята първа тамбура.
Как като нощна дама
от южен Амстердам
от витрината
мен момчето съблазнява.
Подтиква ме към смъртен грях.
Къде е расло това дърво?
От кого е издялано?
Дали под него някой
някога се е целувал?
Защото от него е извора
на всички мой песни.
Дали е знаел това този,
който го е направил?
Къде е расло това дърво?На какви хълмове?
Дали един и същи дъжд
ни е поливал като млади?
Кой му чупи клоните?
Проклет да е !
Коя ръка запали
листата му наесен?
Само ако знаех ...
Сънувах после кревата,
целият в дантели.
Бясната игра на огъня,
затворените прозорци,
инкустираната роза над главите , 
под която се прегръщахме.
Сънувах черен ковчег,
окован в сребро.
Ноември ...мъгла...
Малка лодка
чака на пристана,
да ме отведе във вечността.
Къде е расло това дърво?
Срещу какви ветрове?
Дали под него някой,
за някого е плакал?
Защо го удари гръм?
Проклятие !
Кой си плю на ръцете и го повали ?
О, любов моя защо ме събуди?
Бях толкова близо от другата страна.
Крие се едно дърво в гърдите ми.
Къде ли ще поникне нещо от това семе?
Дали ще разбера.

https://www.vbox7.com/play:fd27bf757b