Es war ein alter König,
Sein Herz war schwer, sein Haupt war grau;
Der arme alte König,
Er nahm eine junge Frau.

Es war ein schöner Page,
Blond war sein Haupt, leicht war sein Sinn;
Er trug die seidne Schleppe
Der jungen Königin.

Kennst du das alte Liedchen?
Es klingt so süß, es klingt so trüb!
Sie mußten beyde sterben,
Sie hatten sich viel zu lieb.

Heinrich Heine

извор:

https://de.wikisource.org/wiki/Es_war_ein_alter_K%C3%B6nig

......................................................

дословен превод:

Живял някога един стар крал,
неговото сърце било тежко (в смисъл — „сурово, жестоко“), главата му била посивяла (респективно —побеляла);
бедният стар крал —
той си взел една млада жена (за съпруга).

Живял (някога и) един хубав паж,
руса била косата му по главата му (респективно — бил русоляв), лековат бил разсъдъкът му (респективно - бил лекомислен);
Той носел копринения воал (респективно — копринената мантия)
на младата царица.

Известна ли ти е тази стара песничка?
Тя звучи тъй сладко (респективно — сладостно), тя звучи тъй мрачно!
Те двамата трябвало да погинат,
(по подразбиране — защото) те се обичали твърде силно един другиго.

...........................................................

опит за римуван превод на тази Хайнева творба:

Живял стар крал — суров бил
той по сърце и побелял,
и си горкият млада
женѝца една избрал.

Живял и паж красавец —
рус, лекомислен и държал
копринения кралски
на булката воал.

Ех, сладка мрачна песен!
И стара  — знаеш я, нали?
Тях двама смърт поела,
най-влюбени че били.