67. Чудото на строшените остриета при Рибената порта
Виждам Исус да върви сам-самичък по сенчест път. Изглежда прохладна долинка, богата на води. Казвам долинка, защото е леко вмъкната между ниски възвишения на терена и в центъра й тече рекичка. Мястото е пусто в сутрешния час. Тъкмо ще да се е показал денят, хубав, ведър ден на ранно лято и освен песента на птиците из дърветата − най-вече маслини, особено по левия хълм, а другия е по-гол с ниски мастикови дръвчета, акации, агаве, т.н., и жалното гугукане на диви гугудки, свиващи гнезда в пролуките на по-голия хълм, не се чува друго. И поточето ‒ със слаби и събрани в центъра му води, сякаш никакъв звук не издава и си тече, отразявайки във водата си околните зеленини, тъй че мяза на тъмен смарагд.
Исус прекосява примитивно мостче − наполовина шлайфан дънер, захвърлен над потока и необезопасен с прегради, и продължава по другия бряг.
Сега се виждат стени и порти, а също така и търговци на зеленчуци и храни да се тълпят пред все още затв ...