Преводът може да не е напълно точен, но се постарах да го пресъздам максимално. Който не е гледал песента с клипа, нека го направи... песента е много въздействаща.
Faithless-Bombs
We think we're heroes, we think we're kings
We plan all kinds of fabulous things
Oh look how great we have become
Key in the door, the moment I've been longing for
Before my bag hit the floor
My adorable children rush up screaming for a kiss,
And a story, they're a gift to this world
My only claim to glory
I surely never knew sweeter days
Blows my mind like munitions
I'm amazed
So much heaven, so much hell
So much love, so much pain
So much more than I thought this world could ever contain
So much war, so much soul
Moments lost, moments go
So much more than I thought this world can ever hold
We're just children, we're just dust
We are small and we are lost
And we're nothing, nothing at all
One bomb, the whole block gone
Can't find my children and dust covers the sun
Everywhere is noise, panic and confusion
But to some, another fun day in Babylon
I'm gonna bury my wife and dig up my gun
My life is done so now I got to kill someone
So much heaven, so much hell
So much love, so much pain
So much more than I thought this world could ever contain
So much war, so much soul
Moments lost, moments go
So much more than I thought this world could ever hold
Български
Мислим, че сме герои, мислим, че сме крале.
Планираме всякакви чудесни неща.
Вижте колко велики сме станали.
Ключът във вратата, мигът, за който копнеех,
преди сакът ми да докосне земята.
Прекрасните ми деца бягат, викайки за целувка
и приказка, те са дар за този свят.
Единствената ми претенция за слава.
Със сигурност не помня по-сладки дни,
пръсва ми ума като куршум.
Удивен съм.
Толкова рай, толкова ад.
Толкова любов, толкова болка.
Толкова повече, отколкото си мислех, че този свят може да побере.
Толкова война, толкова души.
Мигове загубени, мигове за действия.
Толкова повече, отколкото си мислех, че този свят може да побере.
Ние сме просто деца, ние сме просто пепел.
Малки сме и сме загубени.
И не сме нищо, нищо особено.
Една бомба, целият квартал го няма.
Не мога да намеря децата си и пепел покрива слънцето.
Навсякъде има шум, паника и смут.
Но за някой, поредният весел ден във Вавилон.
Ще погреба жена си и ще изровя пистолета си.
С живота ми е свършено и сега трябва да убия някой.
Толкова рай, толкова ад.
Толкова любов, толкова болка.
Толкова повече, отколкото си мислех, че този свят може да побере.
Толкова война, толкова души.
Мигове загубени, мигове за действия.
Толкова повече, отколкото си мислех, че този свят може да побере.
© Петърчо Todos los derechos reservados