Фея

стихи М.Горького

В лесу над рекой жила фея,
В реке она часто купалась,
Но раз, позабыв осторожность,
В рыбацкие сети попалась.

Ее рыбаки испугались,
Но был с ними юноша Марко,
Схватил он красавицу фею
И стал целовать ее жарко!

А фея, как гибкая ветка,
В могучих руках извивалась,
Да в Марковы очи глядела
И тихо чему-то смеялась,

Весь день она Марко ласкала,
И вот, когда ночь наступила,
Пропала красавица фея,
У Марко душа загрустила.

И дни ходит Марко, и ночи,
В лесу над рекою Дунаем,
Все плачет, все ищет, где фея.
А волны смеются : "Не знаем".

Но он закричал им : "Вы лжете!
Вы сами играете с нею!"
И бросился юноша глупый в Дунай,
Чтоб найти свою фею.

Купается фея в Дунае,
Как раньше до Марко купалась.
А Марко уж нету, но все же
О Марко хоть песня осталась.

А вы на земле проживете,
Как черви слепые живут,
Ни сказок про вас не расскажут,
Ни песен про вас не споют.

1942

Фея

Живееше фея в леса над реката
и често самичка се къпеше в нея.
Но в мрежа рибарска попадна, когато
забрави да бди и за миг се разсея.

Рибарите стреснати бяха от нея,
но с тях бе и смелият юноша Марко.
Той здраво прегърна красивата фея
и страстно с целувки обсипа я жарко.

А феята вие се – вейчица тънка,
огъва се в силните Маркови длани,
в очите го гледа и смее се звънко
на нещо си – тайно и скрито... незвано...

Тя милваше ласкаво Марко дордето
бе ден, а когато се спусна тъмата
изчезна в нощта, и усети сърцето
на Марко как горест обзе му душата...

И нощи, и дни оттогава в гората
над Дунава, Марко да пита се връща
за феята. „Де е?” , обаче реката
„Не зная” с вълни присмехулно отвръща.

Но той изкрещя й; „Ти лъжеш! Вълните
навярно потайно играят си с нея!”
И скочи момчето без страх от скалите
да търси във Дунава своята фея.

Пак фея се къпе под склона отвесен
на Дунава, както и с Марко по-рано.
А Марко го няма... Но какво пък, щом песен
за него и горската фея остана.

А вие живеете дните си земни
като червеи слепи в дълбоката кал:
Нито някой за вас ще напише поема,
нито песен народа за вас би изпял.