I WILL SURVIVE
GLORIA GAYNER
First I was afraid
I was petrified
Kept thinking I could never live
without you by my side
But I spent so many nights
thinking how you did me wrong
I grew strong
I learned how to carry on
and so you're back
from outer space
I just walked in to find you here
with that sad look upon your face
I should have changed my stupid lock
I should have made you leave your key
If I had known for just one second
you'd be back to bother me
Go on now go walk out the door
just turn around now
'cause you're not welcome anymore
weren't you the one who tried to hurt me with goodbye
you think I'd crumble
you think I'd lay down and die
Oh no, not I
I will survive
as long as i know how to love
I know I will stay alive
I've got all my life to live
I've got all my love to give
and I'll survive
I will survive
It took all the strength I had
not to fall apart
kept trying hard to mend
the pieces of my broken heart
and I spent oh so many nights
just feeling sorry for myself
I used to cry
Now I hold my head up high
and you see me
somebody new
I'm not that chained up little person
still in love with you
and so you felt like dropping in
and just expect me to be free
now I'm saving all my loving
ЩЕ ОЦЕЛЕЯ
В началото се уплаших,
бях стъписана,
когато мислех, че не ще мога
да живея, ако не си до мен.
Прекарах толкова нощи,
припомняйки си как ме нарани.
Станах силна.
Научих се да гледам напред
и ти сякаш идаваш от някакъв извънземен свят,
в който аз влизам, за да намеря
тъжното ти изражение.
Трябваше да сменя тъпата брава
и да те накарам да ми оставиш ключа.
Ако само за момент допусках,
че толкова много ще ме накараш да страдам.
Давай, върви си,
напусни и знай, че вече не си добре дошъл.
Не беше ли ти този, който се опита
да ме нарани със своето "Сбогом".
Мислиш, че съм рухнала.
Мислиш, че съм легнала и умирам.
О, не!
Аз ще оцелея,
докато умея да обичам.
Знам, че ще остана жива.
Имам цял живот, за да живея.
Имам цялата си любов, която мога да дам.
И ще оцелея,
ще оцелея.
Дадох всичко от себе си,
да не се разпъна на части
и да събера парчетата на разбитото си сърце
и прекарах толкова много нощи
в самосъжаление.
Плаках.
Сега държа глававата си горе
и вече пред теб стои друг човек.
Не съм вече онова малко същество, влюбено в теб.
И сега ти се чувстваш като зарязан,
когато очакваше да се освободиш от мен
и аз съхраних цялата си любов.
© Мирослава Todos los derechos reservados