"You Never Know"

She was on her way to becoming a college graduate

Wouldn't even stop to talk to the average kid

The type of latina I'd sit and contemplate marriage with

Fuck the horse and carriage shit, her love was never for hire

Disciplined, intellectual beauty's what I desire

Flyer than Salma Hayek or Jennifer Lopez

Everyone told me, kickin' it to her was hopeless

At first I just thought, she didn't mess with broke kids

The thug niggas always talking about, how they smoke kids

But the rich-sniff-coke kids got no play

"I'm not even interested" is what her body language would say

Everyone around the way, gave up trying to get in it

It didn't matter how good your game was, she wasn't with it

On the block, bitches was jealous, but wouldn't admit it

Talk shit, and deny to everyone that they did it

'Cause they regretted the long list of niggas that they let hit it

And no one ever gave them shit except McDonald's and did-dick

Smoking weed with thoughts of envy, whenever they lit it

She spoke intelligently and they bit it, always trying to copy

But when they tried to use her vocab, they sounded sloppy

She had a style, all her own, respectful and pure

I was sick in the head for her, and there wasn't a cure

[Hook - Jean Grae]

Don't you know that, time waits for no man

Not fate, it's all planned

I'm blessed just to know you

I've loved and I've lost just to hold you all night

Can't find, a reason why

God came, between you and I

If I had the chance again, I'd never let you go

Hold tight to your love, 'cause you never know

[Verse 2]

Her eyes are brown and beautiful, yet empty and sad

I used to talk to her occasionally, and she was glad

That I wasn't just another nigga trying to get in it

So every now and then we'd stop and talk for a minute

I didn't have a gimmick so the minutes turned to hours

On her birthday, I gave her a poem with flowers

Then I took her out to dinner after her cousin's baby shower

We talked about, power to the people and such

We spent more time together but it was never enough

I never tried to sneak a touch, or even cop a feel

I was too interested, in keeping it real

Perfectly honest and complete, she would always call me "carino",

And never Technique, bought me a new book to read every 2 or 3 weeks

Forever changing the expression of my thoughts when I speak

It was because of her, I even deaded all of my freaks

She convinced me, to stop hangin' out on the streets

To stop robbin' and stealin', from people like you

Instead I took her out to the Apollo and the Bronx Zoo

We sailed del Barrio and the Metropolitan too

Got to the point when I was either with her or my crew

So I decided one day, to tell her my feelings was true

I couldn't live without her so I told her, facing my fears

But honey's only response, was a face full of tears

She could only sob hysterically, holding me tight

I tried to speak, but she wouldn't stop until I left sight

I felt like a moth who got himself too close to the light

Except I didn't burn, I turned cold after that night

[Hook]

[Verse 3]

I went on with my life, college and my career

Ended up locked up like an animal for a year

Where the C.O.'s talk to you like they were the overseer

Then I got sent to the hole, when my exit was near

At night in my cell, I'd close my eyes and I'd see her

Hold her close in my dreams, but when I woke she disappeared

Just an empty cell until the state gave me parole in the summer

came back, in tact and on track

But the fact of the matter, is I still felt cold

Even after my mother, hugged me, cryin' at home

My real niggas would catch me thinkin', out of my zone

Fuckin' lots of different women, but I still felt alone

Relatively well-known around the New York underground

But I kept thinking of her and how we used to be down

The sound of her voice, and the beautiful smell of her hair

Though gone physically, somehow it was still there

I had to do something, because the shit was too much to bear

So I went and visited the building where she used to live

The world looks a lot different after you do a bid

The way your life done changed

While primitive minds (are) still stuck in the same game

Like her cousin who was on the corner slangin' cocaine

Stepped in the lobby and tapped the button next to her last name

Her mom buzzed me up and hugged me up, like a mother ought to

But her facial expression changed, when I asked about her daughter

[Hook]

[Verse 4]

She told me that there was a note for me, that was left behind

She had left it there waiting, for such a long time

I was inclined to ask about it but she brought it up first

I saw a tear swelling up in her eye, and then she cursed

She told me where the letter was and I started thinking the worst

Reversed my position, stepped over and opened the door

And sure enough there was an envelope with my name on the floor

"Nobody loves you more than me carino" is what the letter said

"By the time you get to read this, I'll probably be dead

But when you left in '97 a part of me went to Heaven

I thank God at least I got to know what love really was

But it hurt me, to see what true love really does

'Cause even though we never made love, you were all that there was

It was because I loved you so much that I had to make you leave

You made me doubt the way I thought, you made me want to believe

And then I slipped up, and I let you get close to me

It was hard to not be openly when people spoke to me

This was not the way I thought my life was supposed to be

Baby don't you see, I had a blood transfusion that left me with HIV

Hoped the end exists for me since late in 1993

I died a virgin, I wish I could've given myself to you

I cried in the hospital because there was no one else but you

Promise that you'll meet me in paradise inevitably

No matter what, I'll keep your love forever with me"

What happened for the rest of the day is still a blur

But I remember wishing that I was dead, instead of her

She was buried on August 3rd

The story ends without a sequel

And now you know why Technique, don't fucking fall in love with people

Hold the person that you love closely if they're next to you

The one you love, not the person that'll simply have sex with you

Appreciate them to the fullest extent, and then beyond

'Cause you never really know what you got, until it's gone

"Никога не знаеш"

Тя беше на път да завърши колеж,

но това не я спираше да общува с обикновените хлапета.

Такава латиноамериканка, за каквато бих се оженил.

Зае*и простотиите за коня и каруцата, любовта й не можеше да се купи.

Дисциплинираната, интелектуална красота е това, което желая.

По–красива от Салма Хайек и Дженифър Лопез.

Всеки ми казваше, че нямам шанс с нея.

Първоначално си мислех, че просто не се занимава с бедни момчета.

Кварталните гангстери непрекъснато разправяха, как могат да имат всяка,

но богатите, смъркащи кока хлапета, нямаха подход.

”Не съм заинтересована” е това, което езикът на тялото й показваше.

Всички наоколо се отказваха да опитват да я свалят.

Нямаше значение колко добри бяха тактиките ти, тя не се интересуваше.

К*чките от квартала завиждаха, но не си признаваха.

Псуваха я и отричаха пред всеки, че го правят,

защото съжаляваха за дългият списък от мъже, с които са спали

и, от които не получаваха нищо освен Макдоналдс и секс.

Всеки път щом запалваха, дърпаха от тревата със завистливи мисли.

Тя пушеше грациозно и това ги разяждаше, винаги се опитваха да копират.

Но, когато използваха речника й, звучаха небрежно и глупаво.

Тя си имаше собствен стил, респектиращ и непорочен.

Бях луд по нея и нямаше лек за това.

Припев:

Не знаеш ли, че времето не чака никого.

Няма съдба, всичко е планирано.

Благословен съм само, че те познавам.

Обичах те и те изгубих.

Не мога да разбера причината защо,

Господ дойде при теб и мен.

Ако имах втори шанс, никога не бих допуснал да си отидеш.

Щях да се държа здраво за любовта ти, защото човек никога не знае.

Очите и бяха кафяви и красиви, и все пак празни и тъжни.

Говорехме си, от време на време, и тя се радваше,

че не бях като останалите, които се опитваха да си легнат с нея.

И така, понякога спирахме да поговорим за минутка.

Нямах план и минутите се превръщаха в часове.

За рожденият и ден й посветих поема и й подарих цвете.

После я изведох на вечеря, след като изкъпа бебето на братовчед си.

Говорихме за властта на народа и подобни неща.

Прекарвахме все повече време заедно, но никога не беше достатъчно.

Никога не опитах дори да я докосна.

Прекалено много исках да го запазя истинско.

Напълно откровена и съвършена, тя винаги ме наричаше “carino”

и никога “Technique”, на всеки 2 или 3 седмици ми купуваше книга, която да чета.

Завинаги промени начинът по, който изразявах мислите си, докато говоря.

Заради нея дори заличих всичките си недостатъци.

Тя ме убеди да спра да се размотавам по улиците.

Да спра да грабя и крада от хора като теб.

В замяна я заведох до Аполо и Бронкс,

разхождахме се из квартала и в центъра също.

Стигнахме до момента, в който бях или с нея или с хората ми.

Затова един ден, реших да и споделя, че чувствата ми са истински.

Не можех да живея без нея, така че и казах, изправяйки се срещу страховете си.

Но отговорът и се състоеше единствено от обляно в сълзи лице.

Тя можеше само да ридае истерично, държейки ме здраво.

Опитах се да кажа нещо, но тя не спря да плаче, докато не си тръгнах.

Почувствах се като пеперуда, приближила се прекалено близо до светлината.

С разликата, че не изгорях, а станах студен след тази нощ.

Припев:..

Продължих с живота, колежът и кариерата си.

Свърших заключен като животно за година,

където C.O.'s ти говорят сякаш те са надзирателите.

Точно, когато излизането ми беше близко, ме изпратиха в карцера.

През нощта затварях очи и я виждах.

Държах я близо в сънищата си, но когато се събуждах-изчезваше.

Просто една празна килия, докато не ме освободиха и през лятото

бях на линия отново.

Но в интерес на истината, все още се чувствах студен,

дори и след като майка ми ме прегърна през сълзи, когато пристигнах у дома.

Хората ми ме хващаха, че съм замислен, че не съм на себе си.

Ч*ках много и различни жени, и все пак се чувствах сам.

Бях добре познат в Нюйоркският ъндърграунд,

но продължавах да мисля за нея и за това как бяхме заедно.

Звукът на гласа й и омайният мирис на косата й.

Въпреки, че я нямаше физически, някак си, аз все още я усещах тук.

Трябваше да направя нещо, защото вече не издържах,

и за това посетих сградата, където тя живееше.

Светът изглежда много по различно, когато излежиш присъда.

Начинът, по който живота ти се променя,

докато примитивните умове са все още заклещени в същата игра.

Както братовчед й, който седеше на ъгъла и смъркаше кокаин.

Пристъпих в коридора и натиснах бутона стоящ до фамилията й.

Майка й ме прегърна, както една майка би трябвало да направи.

Но изражението на лицето й се промени, когато попитах за дъщеря й.

Припев:...

Каза ми, че има писмо оставено за мен.

Пазила го е там, чакащо ме от толкова дълго време.

Възнамерявах да попитам за него, но тя ме изпревари.

Видях как очите и се насълзиха и после изруга.

Каза ми къде се намира писмото, а аз започнах да си мисля най-лошото.

Обърнах се, пристъпих напред и отворих вратата.

И , разбира се, там имаше плик с името ми, стоящ на пода.

”Никой не те обича повече от мен, “carino” ” – гласеше писмото.

”Когато четеш това, аз вероятно ще съм мъртва.

Но когато си замина през ’97-ма, част от мен отиде в рая.

Благодарна съм на Господ, че поне разбрах какво е любов.

Но ме боли, като виждам какво причинява тя,

защото, въпреки че никога не правихме любов, ти беше всичко за мен.

Обичах те прекалено много, и затова трябваше да те накарам да си тръгнеш.

Накара ме да променя начина си на мислене, накара ме да повярвам.

И тогава се подхлъзнах, допуснах те близо до себе си.

Беше трудно да не бъда откровена, когато хората говореха с мен.

Не смятах, че това е начинът, по който животът ми ще протече.

Виждаш ли, скъпи, при преливане на кръв се заразих с ХИВ.

От 1993-та се надявах, че краят съществува за мен.

Умрях девствена, иска ми се да ти се бях отдала.

Плаках в болницата, защото ти беше единственият за мен.

Обещай, че непременно ще се срещнем в рая.

Независимо от всичко, аз ще пазя любовта ти завинаги с мен.”

Все още ми е мъглявина как се разви остатъка от деня,

но си спомням, че ми се искаше аз да съм мъртъв, вместо нея.

Погребаха я на 3-ти Август.

Историята приключва без продължение.

Сега разбирате защо “Technique” никога не се влюбва.

Дръж човека, който обичаш близко до теб.

Този, който обичаш, а не този, с който просто ще правиш секс.

Оценявайте ги, колкото се може повече, и дори отвъд възможностите ви,

защото не осъзнаваш какво притежаваш, докато не го загубиш...