Издигнал съм си паметник неръкотворен,
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с вид непокорен,
по-горе ще виши глава.
Не ще умра – духът ми в лира тънкострунна
ще надживей праха ми, ще избегне гнет
и славен ще съм, докато в ширта подлунна
е жив поне един поет.
Слухът за мен по цяла Рус ще се разпръсне,
ще ме изрича всеки в нея жив език –
и гордият славянски внук, и финът свъсен,
тунгусът, степният калмик. ...