Ja, du bist elend, und ich grolle nicht;
Mein Lieb, wir sollen beide elend seyn!
Bis uns der Tod das kranke Herze bricht,
Mein Lieb, wir sollen beide elend seyn.
Wohl seh ich Spott, der deinen Mund umschwebt,
Und seh dein Auge blitzen trotziglich,
Und seh den Stolz, der deinen Busen hebt, –
Und elend bist du doch, elend wie ich.
Unsichtbar zuckt auch Schmerz um deinen Mund,
Verborgne Thräne trübt des Auges Schein,
Der stolze Busen hegt geheime Wund’, –
Mein Lieb, wir sollen beide elend seyn.
Heinrich Heine
извор:
https://de.wikisource.org/wiki/Ja,_du_bist_elend,_und_ich_grolle_nicht
...........................................................................................................................
дословен превод;
Да, ти си клета (респ. - злочеста, респ. – нещастна), а аз не съм гневен;
моя любов, ние двамата трябва да бъдем клети!
Докато смъртта ни разбие болните сърца,
моя любов, ние двамата трябва да бъдем клети.
Наистина аз виждам подигравка, която прозира от устата ти
и виждам очите ти да блестят високомерно,
и виждам гордостта ти, която привдига твоята гръд -
и клета си въпреки това, клета като мен.
Невидимо потреперва и болка около твоята уста,
прикрити сълзи замъгляват сиянието на очите ти,
(дословно е казано – прикрита сълза замъглява сиянието на очите ти),
гордата (ти) гръд пази потайни рани -
моя любов, ние двамата трябва да бъдем клети (респ.– злочести, респ. – нещастни).
................................................................................................................................................
опит за римуван превод на тази Хайнева творба:
Да, клета си, а аз не съм гневлив;
с теб трябва да сме клетници , любов!
В смъртта додето спрем чрез сърцевзрив,
с теб трябва да сме клетници, любов.
Насмешка по устата ти чета
и че е погледът ти огорчен,
и гордост – тя привдига ти гръдта,
ала си клета, клета като мен.
Сълзици на очите ти тежат,
устата ти – с незрим болкообкòв,
стаени рани пази горда гръд –
с теб трябва да сме клетници, любов.
© Стоян Минев Todos los derechos reservados
Синьо цвете,
синевата
на словата
ти –
„Привет!“
е!