1 епизод, 2 сцена
- Съжалявам! Закъснях!
- Марон!
- Защо го направи, Мияко?
- Мисля как да я нокаутирамл
- Кого?
- Тя избяга миналата нощ. Тази крадла Жан...
- Дори да така, това е нечестно, аз съм тук само за клуба.
- Ти знаеш, че първокурсниците организират разни неща преди практиката.
- Обаче аз трява да я имам.
- Ти не можеш да спазваш традиционните правила! Не можеш да им се подчиняваш!
- Правилата са, за да се нарушават. Аз обичам свободата!
- Свободата съществува единствено сред правила. Грабеж на правилата, каквато е крадлата Жан...
- Хей, Мияко! Ти трябва да спреш с криминалните случаи на твоя баща, все пак той е детективът.
- Няма начин! Аз искам да бъда детектив някой ден, като него. Нужно ми е да знам основното.
- „Тя е толкова глупава".
- Аз няма да спра, докато не хвана крадлата Жан.
- Защо искаш толкова силно да я хванеш? Тук има достатъчно много крадци.
- Аз никога няма да простя на Жан.
- Ти си играеща по правилата жена.
- Какво? Ти пък си не спазваща правилата жена.
- Само се притеснявам за теб.
- Не го прави!
- Пакумаламао-сенсей!
- Пакумаламао-сенсей!
- Какво правите вие двете? Гимнастиката изисква красиви умове като цветя. Ако умът ви е грозен, няма да се справите.
- Да, госпожо.
- Да, госпожо.
- Така, чия е вината?
- Марон!
- Мияко!
- Изчезвайте и двете!
© Амелия Йорданова Todos los derechos reservados