Вдишвам.
Издишвам.
Продължаваш да идваш и да ми повтаряш,
че ти си единствения, който съм имала някога.
И моите очи го виждат.
Започна преди толкова време, но никога не е преставало.
Опитвам се да го оставя в миналото,
държа се и не поглеждам назад.
Не искам да сънувам нещата, които никога не са били.
Може би, мога да живея без теб,
когато се освободя от пропастта.
Не искам да чувствам болка,
колко добре би ми било,
Ще осъзная всичко,
когато се освободя от пропастта.
Пусни ме да си вървя,
просто ме остави да се махна.
Нека усетя разстоянието между нас как става по-голямо.
Гледай ме, ще стана нов човек.
Сърцето ми ще бъде цяло.
Ще се разкрие за всеки, освен за теб.
Дори, когато пресичам границата,
сякаш лъжа хиляди пъти.
Част от мен все още вярва,
че няма да си до мен.
Част от мен още вярва,
че можем да открием начина да се сбогодим.
Знам, че се опитваме с всички сили,
но, кажи “Сбогом”…
…завинаги!!!
Когато се измъкна от пропастта…
© Ивета Todos los derechos reservados