Carta de despedida
Johnny Welch
Si por un instante Dios se olvidara de que soy una marioneta de trapo y me regalara un trozo de vida, posiblemente no diría todo lo que pienso, pero en definitiva pensaría todo lo que digo.
Daría valor a las cosas, no por lo que valen, sino por lo que significan. Dormiría poco, soñaría más, entiendo que por cada minuto que cerramos los ojos, perdemos sesenta segundos de luz. Andaría cuando los demás se detienen, despertaría cuando los demás duermen.
Escucharía cuando los demás hablan y cómo disfrutaría de un buen helado de chocolate. Si Dios me obsequiara un trozo de vida, vestiría sencillo, me tiraría de bruces al sol, dejando descubierto, no solamente mi cuerpo sino mi alma.
Dios mío, si yo tuviera un corazón, escribiría mi odio sobre el hielo, y esperaría a que saliera el sol. Pintaría con un sueño de van Gogh sobre las estrellas un poema de Benedetti y una canción de Serrat, sería la serenata que le ofrecería a la luna.
Regaría con mis lágrimas las rosas, para sentir el dolor de sus espinas, y el encarnado beso de sus pétalos... dios mío, si yo tuviera un trozo de vida... no dejaría pasar un solo día sin decirle a la gente que quiero, que la quiero.
Convencería a cada mujer u hombre de que son mis favoritos y viviría enamorado del amor. A los hombres les probaría cuán equivocados están al pensar que dejan de enamorarse cuando envejecen, sin saber que envejecen cuando dejan de enamorarse.
A un niño le daría alas, pero le dejaría que él solo aprendiese a volar. A los viejos les enseñaría que la muerte no llega con la vejez sino con el olvido. Tantas cosas he aprendido de ustedes, los hombres... he aprendido que todo el mundo quiere vivir en la cima de la montaña, sin saber que la verdadera felicidad está en la forma de subir la escarpada.
He aprendido que cuando un recién nacido aprieta con su pequeño puño, por vez primera, el dedo de su padre, lo tiene atrapado por siempre. He aprendido que un hombre sólo tiene derecho a mirar a otro hacia abajo, cuando ha de ayudarle a levantarse. Son tantas cosas las que he podido aprender de ustedes, pero realmente de mucho no habrán de servir, porque cuando me guarden dentro de esa maleta, infelizmente me estaré muriendo.
Siempre di lo que sientes y haz lo que piensas. Si supiera que hoy fuera la última vez que te voy a ver dormir, te abrazaría fuertemente y rezaría al Señor para poder ser el guardián de tu alma. Si supiera que esta fuera la última vez que te vea salir por la puerta, te daría un abrazo, un beso y te llamaría de nuevo para darte más. Si supiera que esta fuera la última vez que voy a oír tu voz, grabaría cada una de tus palabras para poder oírlas una y otra vez indefinidamente. Si supiera que estos son los últimos minutos que te veo diría “te quiero” y no asumiría, tontamente, que ya lo sabes.
Siempre hay un mañana y la vida nos da otra oportunidad para hacer las cosas bien, pero por si me equivoco y hoy es todo lo que nos queda, me gustaría decirte cuanto te quiero, que nunca te olvidaré.
El mañana no le está asegurado a nadie, joven o viejo. Hoy puede ser la última vez que veas a los que amas. Por eso no esperes más, hazlo hoy, ya que si el mañana nunca llega, seguramente lamentarás el día que no tomaste tiempo para una sonrisa, un abrazo, un beso y que estuviste muy ocupado para concederles un último deseo. Mantén a los que amas cerca de ti, diles al oído lo mucho que los necesitas, quiérelos y trátalos bien, toma tiempo para decirles “lo siento”, “perdóname”, “por favor”, “gracias” y todas las palabras de amor que conoces.
Nadie te recordará por tus pensamientos secretos. Pide al Señor la fuerza y sabiduría para expresarlos. Demuestra a tus amigos cuanto te importan.”
Прощално писмо
Джони Уелч
Ако за момент Бог забрави, че съм парцалена кукла в капан и ми подари късче живот, вероятно няма да кажа всичко, което мисля, но в крайна сметка ще си помисля всичко, което ще кажа. Бих отдавал повече смисъл на нещата, не заради това което са, а заради това, което значат.
Бих спал малко, но бленувал повече, знам че за всяка минута, в която затваряме очи, губим 60 секунди светлина. Бих ходел докато останалите се запират и събуждал докато останалите спят. Бих слушал докато останалите говорят и о, как бих се наслаждавал на шоколадовия сладолед.
Ако Бог ми подари късче живот, бих се обличал просто и лежал нишком на слънце, оставяйки открито не само тялото си, а и душата си. Бого мой, ако аз имах сърце, бих изразил омразата си към леда и бих чакал да излезе слънцето.
Бих изрисувал върху звездите, с фантазията на Ван Гог, поема на Венедети, а песента на Серат би била серенатата, която бих подарил на луната. Поливал бих със сълзи розите, за да почувствам болката от бодлите им и червената целувка от цветовете им ...
Бого мой, ако имах късче живот... Не бих позволил да премине и един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих убеждавал всяка жена или мъж, че те са мой любимци и бих живял влюбен, в любота.
На хората бих доказал, че грешат спирайки да бъдат влюбени, когато остареят, без да знаят че остаряват, когато спрат да се влюбват! На децата бих дал крила, но оставил ги бил сами да се научат да летят. На старите бих им показал, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.
Толкова много неща научих от вас, хората... Научих, че целият свят копнее да живее на върха на планината, без да знае, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмнината. Научих, че когато новороденото стиска за първи път със своята малка ръчичка, пръста на баща си, той го улавя за цял живот. Научих, че човек има правото да погледне друг отгоре, само когато му помага да се надигне.
Успях да усвоя от вас, толкова много нещата, но всъщност те няма да ми послужат, защото докато ме държат в този сандък, нещастно ще си умирам.
Винаги казвай това, което чувстваш и прави това, което мислиш. Ако знаех, че днес е последният път, в който ще те наблюдавам докато спиш, бих те прегръщал силно и бих молел Господ, да бъда пазач на твоята душа. Ако знаех, че този път ще бъде последният, в който ще те видя да излизаш през вратата, бих те прегърнал, целунал и повикал отново, за да го направя още веднъж. Ако знаех, че този път ще бъде последният, в който чувам твоя глас, бих запечатал в паметта си всяка една от твойте думи, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните минути, в който те съзерцавам... бих ти казал „обичам те” и не бих приел глупаво думите, че вече го знаеш.
Винаги има едно утре, в което животът ни дава друга възможност, за да направим нещата добре, но ако сгреша и днес е всичко, което ми остава, бих желал да кажа, колко те обичам и че никога не бих те забравил.
Утре- то не е подсигурено на никого, дали бил той млад или стар. Днес, може да бъде последният път, в който виждаш хората, който обичаш. За това, не чакай повече, направи го днес, защото ако утре никога не дойде, със сигурност ще съжаляваш за деня, в който не отдели време за една усмивка, за една прегръдка, целувка и беше прекалено зает, за да сбъднеш последното им желание. Поддържай тези, който обичаш, близо до теб, прошепни им на ухо колко много се нуждаеш от тях, обичай ги и отнасяй се добре с тях, отделяй време да им казваш „съжалявам”, „извини ме”, „моля”, „благодаря” и всички думи изразяващи любов, които знаеш.
Никой не ще те запомни с твойте тайни мисли. Искай от Лорда силата и знанието, за да ги изразяваш. Покажи на приятелите си, колко много значат за теб.
© Петя Белчева Todos los derechos reservados
А текстът е чудесен, дано го прочетат повече хора!
Поздрави!