КЪМ СЕБЕ СИ
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
TOWARDS YOURSELF
When you are in the darkest depths of hell,
when you are saddened and your luck is blown,
forge the burning coal of sadness to a ladder
and walk right out of there on your own.
When walking with no road ahead is crushing you,
surrounding you with four restraining walls,
from all the shattered roads you once had walked onto,
build a brand new road, pursuit your goals.
When the world is fading in your eyes
and darkness slowly blurs your sight to black,
create a sun yourself and from its beams
embrace the last one - it will take you back.
The mystery of life is blind and thorny,
it takes it all and crusifies our souls.
With all belongings lost yourself keep only,
'cause that's the only way to reach your goals!
© Александър Христов Todos los derechos reservados