Tu peor error
Hace tiempo que comentó con la almohada
que tal vez soy para ti soy una carga,
hace tiempo que ya no le creó nada
y he notado tu sonrisa algo cansada.

Con los días se amontonan los momentos,
que perdimos por tratar de ser sinceros.
Y aunque no me creas, creó que aun te creó.
Y aunque no me quieras, creó que aun te quiero.

Y yo, perdida entre la confusión,
de no saber si sí o si no...
Voy esquivando tus miradas.
Yo, que he sido tu peor error
me quedo con la sensación, 
de no tener las cosas claras.

He tocado con la punta de los dedos,
ese cielo que prometes con tus besos.
Como un niño me crei todos tu cuentos,
y aunque tu me entiendas...
Yo ya no te entiendo.

Solo quedan los recuerdos de ese invierno
que pasamos enterrando sentimientos.
Y aunque no me creas, creó que aun te creó.
Y aunque no me quieras, creó que aun te quiero.

Y yo, perdida entre la confusión,
de no saber si sí o si no...
Voy esquivando tus miradas.
Yo, que he sido tu peor error
me quedo con la sensación, 
de no tener las cosas claras.

He sido yo, lo amargo de tu voz,
la mala entre nosotros dos
y no pasa nada.

Se apaga la luz,
si busco y no estas tu,
si el tiempo no nos dijo adios,
y todo se acaba...

¡YO!

Yo, perdida entre la confusión,
de no saber si sí o si no...
Voy esquivando tus miradas.
Yo, que he sido tu peor error
me quedo con la sensación, 
de no tener las cosas claras.

Твоята най-голяма грешка

От известно време споделям с възглавницата,
че може би за теб съм тежест.
От известно време не ти вярвам,
и сякаш усмивката ти ми се струва уморена.

С изминалите дни се натрупват моменти,
които ние загубихме заради това да бъдем откровени.
И дори да не ми вярваш, мисля, че аз все още ти вярвам.
и дори да не ме обичаш, мисля,  че аз още те обичам.

И аз изгубена между заблудата,
да не знам - да или не.
ще отбягвам твоите погледи.
Аз - твоята най голяма грешка,
оставам с чувството, че
много неща не са ми ясни.

Докоснах с върха на пръстите,
това небе, което обещаваш с целувките ти.
Като дете ти вярвах на всичко.
И дори да ме разбираш, сега аз не те разбирам.

Остават само спомените от тази зима,
когато заровихме чувствата.
И дори да не ми вярваш, мисля, че аз все още ти вярвам,
и дори да не ме обичаш, мисля,  че аз още те обичам.

И аз изгубена между заблудата,
да не знам - да или не.
ще отбягвам твоите погледи.
Аз - твоята най голяма грешка,
оставам с чувството че,
много неща не са ми ясни.

И не бях аз причината за огорчението в гласа ти,
не бях лошата между нас.
Нищо няма да стане,
ако угася лампата и теб те няма.
Ако времето не ни каза сбогом
и всичко свърши.