Силвана Стремиц - Чувствителните хора
Чувствителните хора
имат винаги разрошено сърце,
душата наопаки,
широко отворени очи,
готова да капне сълза,
закачена усмивка на устните,
готова да избухне.
Те живеят на ръба
на радостите и мъките в живота.
Вдишват с гърди,
никога с дробове.
Живеят хиляда минути в час.
Чувствителните хора
знаят да се усмихват на малкото,
да плачат за едното нищо,
да спрат в почуда
пред една дъга,
да се усмихнат на една котка,
да гледат към морето,
усещайки в него безкрайността
на спокойствие и мъчение.
Знаят как да преобразуват пясъка
в звезден прах,
да разпалят мечта в тъмното.
Чувствителните хора съществуват,
стоят там, настрана,
чакайки подходящия момент,
за да ти дадат онази прегръдка, която очакваше,
могат да виждат отвъд показността,
отвъд усмивката,
отвъд сълзата,
отвъд гнева,
отвъд болката,
защото живеят от сърце.
**
Le persone sensibili
hanno sempre il cuore spettinato,
l’anima sottosopra,
gli occhi sgranati,
una lacrima pronta a scendere,
un sorriso appeso sulle labbra
pronto ad esplodere.
Vivono in bilico
alle gioie e ai dolori della vita.
Respirano di petto,
mai di polmoni.
Vivono a mille minuti l’ora.
Le persone sensibili
sanno sorridere per poco,
piangere per un nonnulla,
fermarsi meravigliate
davanti ad un arcobaleno,
sorridere ad un gatto,
guardare verso il mare
assaporando in esso l’infinito
di pace e di tormento.
Sanno trasformare la sabbia
in polvere di stelle,
accendere un sogno nel buio.
Le persone sensibili ci sono,
stanno sedute lì in disparte,
aspettando il momento giusto
per darti quell’abbraccio che aspettavi,
sanno vedere oltre l’apparenza,
oltre un sorriso,
oltre una lacrima,
oltre alla rabbia,
oltre al dolore
perché vivono di cuore.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados