Avec le temps... avec le temps, va, tout s'en va on oublie le visage et l'on oublie la voix le cœur, quand ça bat plus, c'est pas la peine d'aller chercher plus loin, faut laisser faire et c'est très bien
avec le temps... avec le temps, va, tout s'en va l'autre qu'on adorait, qu'on cherchait sous la pluie l'autre qu'on devinait au détour d'un regard entre les mots, entre les lignes et sous le fard d'un serment maquillé qui s'en va faire sa nuit avec le temps tout s'évanouit
avec le temps... avec le temps, va, tout s'en va mêm' les plus chouett's souv'nirs ça t'as un' de ces gueules à la gal'rie j'farfouille dans les rayons d'la mort le samedi soir quand la tendresse s'en va tout' seule
avec le temps... avec le temps, va, tout s'en va l'autre à qui l'on croyait pour un rhume, pour un rien l'autre à qui l'on donnait du vent et des bijoux pour qui l'on eût vendu son âme pour quelques sous devant quoi l'on s'traînait comme traînent les chiens avec le temps, va, tout va bien
avec le temps... avec le temps, va, tout s'en va on oublie les passions et l'on oublie les voix qui vous disaient tout bas les mots des pauvres gens ne rentre pas trop tard, surtout ne prends pas froid
avec le temps... avec le temps, va, tout s'en va et l'on se sent blanchi comme un cheval fourbu et l'on se sent glacé dans un lit de hasard et l'on se sent tout seul peut-être mais peinard et l'on se sent floué par les années perdues- alors vraiment avec le temps on n'aime plus
Със времето..
Със времето... с времето, всичко отлита. Забравяме лицето, забравяме гласа. Когато сърцето не бие повече - няма смисъл да продължаваме да търсим нещо... някъде си, трябва да оставим нещата така, както са... и ще бъде по-добре...
Със времето... с времето, всичко си отива. Онзи, който обожавахме, който търсехме под дъжда. Онзи, който откривахме във всеки поглед, между думите, редовете и под маската на една гримирана клетва, която си тръгва през нощта... с времето, всичко изчезва безследно...
Със времето... с времето, всичко отлита. Дори най-хубавите спомени... В галерията, тършувам из рафтовете на смъртта - събота вечер, когато нежността си отива сама.
Със времето... с времето, всичко си отива. Онзи, за който мислихме, че е просто една настинка, едно нищо. Онзи, на който давахме вятъра и бижута, за който продадохме душата си за няколко стотинки. Пред който се влачихме като кучета. С времето, всичко си отива...
Със времето... с времето, всичко отлита. Забравяме страстите и гласовете на милите хора, които ни казваха "не се прибирай много късно, и най-вече гледай да не ти е студено"
С времето... в времето, всичко си отива. И се чувстваме избледняли, като изтощени коне. И се чувстваме измръзнали, като в нечие чуждо легло. И се чувстваме съвсем сами може би, но сме спокойни. И се чувстваме измамени от изгубените години - наистина, с времето спираме да обичаме...
http://fr.youtube.com/watch?v=vhMERoAHp74 (тук песента не се изпълнява от Лео Фере)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.