Загубени думи
Прекарвах дните си в униние,
Изгарях в омраза цял.
Чувствах се подтиснат и вцепенен,
И оставих всичко друго на страна.
И докато губехте време в своите врагове,
погълнати в трескава злоба,
отвъд вашия мироглед, реалността чезне,
както сенките на нощта.
Да жертваш себе си, мърморейки,
нима ще помогне това?
Защото няма вярна реплика, ...