1 oct 2009, 12:38

Между светкавицата и гърма 

  Тraducciones » Poesía
1124 0 0
1 мин за четене

Едно стихотворение на два братски езика. Част от него се роди на български, а част на руски. Даже не зная кое е оригинала.

       

 

                                                       Между светкавицата и гърма

 

                                                      Дойде при мен объркана и непозната.

                                                      В лодка на съдбата сред езеро мечти,

                                                      със светкавица ярка омагьоса душата,

                                                      с поглед нежно каза: «Любовта си ти».

 

                                                      И любовта избуя объркана и различна.

                                                      От всичко туптяло в гърдите досега,

                                                      с цялата страст в душата ми налична

                                                      и с непредсказуемостта на женската душа.

 

                                                      Отиваш си сега объркана и близка.

                                                      Светкавица, гръм и прораства тъга,

                                                      но след заревото на радостта сладка,

                                                      благославям отново мига на любовта.

 

                                                          

 

                                                        Между молнией и громом

 

                                                      Пришла ко мне запутанной и незнакомой

                                                      Среди озера мечтаний в лодке судьбы,

                                                      Заколдовала мне душу молнией ведомой,

                                                      Взглядом ласково сказала: «Любовь – это ты».

 

                                                      И Любовь выросла запутанной и различной

                                                      От всего до сих пор стучавшемся в груди,

                                                      Со всей в душе моей страстью наличной,

                                                      И с непредсказуемостью женской души.

 

                                                      Уходишь теперь запутанной и близкой -

                                                      Молния, гром и прорастание тоски,

                                                      Но не забыть зарю молнии сладкой,

                                                      Опять волшебством манит молния Любви.

© Светослав Статев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??