nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
27 may 2010, 0:57

На кладбище А. С. Пушкин 

  Тraducciones » Poesía, De ruso
4295 0 8
5 мин за четене

А. С. Пушкин

 

На кладбище ветер свищет

В сорокоградусный мороз.

На кладбище нисщий дрисщет

Ведь его пробрал понос.

Вдруг из гроба вылезает

Ведь ободристаний скелет:

- Как ты смел в такую пору

Обосрать мою кантору?!!!

Нисщий долго извинялся,

Жопку пальцем  затыкал,

Но понос не унимался

Через уши вытекал...

 

Превод :

 

вариант 1

 

 На гробището

 

Свисти на горбището вятър. 
Среднощен мраз, студът пулсира... 
Клечи на гробището просяк, 
внезапна нужда го посира...


Излиза от земята скелет: 
- Кой ака в моята квартира?
Как можеш във такова време 
да дрискаш дявол да го вземе! 


А нисшият се извинил 
и пръста в задника забил, 
но нуждата уви не спрял 
и всичко взел, че доосрал...


вариант 2


На гробището вятър вие
и всичко пука се от студ,
и просяк тихичко се крие -
сере, на времето на пук.


Излиза мъртвия от гроба:
- Как смееш! Тук живеят хора! -
потропва скелет в тъмна доба.
- Ти акаш в моята кантора!


А нисшият се извинил, 
сам пръста в дупето забил,
но нуждата уви не спрял,
от всички дупки се посрал...



© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??