НА УСТНИТЕ
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Портите са затворени,
но не всичките.
Далечният звук
от надежда свети.
Среброто, което капеше по лицето ти,
в моите мечти е оставено.
Вървя из стаята.
От радиото
крило ме одраска.
Замислям се за
жадни души
над
празни чаши,
любовни.
Не го ли направя,
означава да бъда по-близо до стената
от огън.
Престоят вечен не е пътят на човека.
Не му е дадено да остане в планината,
въпреки че понякога се издига над града.
Когато океанът
не измива устните ти,
по пътя какво си?
Не е в сърцето на човека тежко да страда
при изгарянето
на звездите!
Не мога да пея,
а пея,
и не знам дали градя стълба
от теб,
или към теб?
Небесните сини устни
не мога да заменя
с твоите червени.
O USNAMA
Autor: Ibrahim Osmanbašić, B i H
Kapije su zatvorene
ali ne sve.
Udaljeni zvuk
još nadu žari.
Srebro što ti kapa niz obraze
u moje snove se slijeva.
Po sobi koračam.
Sa radija
krilom me okrzne
refleksija
žedne duše
iznad
prazne čaše
ljubavi.
Ne uložiti se
znači biti bliži stijeni
nego vatri
Ostati vječan nije put čovjeka
Nije mu dato da ostane planina
iako se katkad uzdigne nad gradom
Okean kad je
ne izmiči usne
ti preko puta što si
Nije u srcu čovjeka da stijeni teži
već sagorjevanju
zvjezdanom!
Nebeske plave usne
ne mogu zamjeniti
tvoje crvene.
Ne mogu te opjevati.
Pjevam
a ne znam da li gradim stepenice
od tebe
ili ka tebi?
Nebeske plave usne
ne mogu zamjeniti
tvoje crvene.
Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна поетична книга „Гравитацията на поезията” (2015) от Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина.
корицата на книгата " Гравитацията на поезията:
otkrovenia.com/bg/kolaji/karecya-gravitaciyata-na-poeziyata
Думи за автора:
Ибрахим Османбашич е роден през 1964 г. в Яна, Босна и Херцеговина. Организатор е на редица културни и арт събития.
Участник е в международни литературни фестивали. Негови поетични и драматични произведения са преведени и включени в много художествени издания. Автор е на десетки рецензии, критични становища и предговори, които са публикувани под различни форми на oбществеността в Босна и Херцеговина и в чужбина. Редактор е на повече от четиридесет книги и публикации.
Ибрахим Османбашич изразява себе си в областта на музиката, живописта, фотографията, литературата и театъра. Той е създател и основател на Асоциацията за култура – Нова светлина, в която изпълнява функцията на неин председател от 2002 г. насам и която спечели достойно положение в рамките на регионалните литературни фестивали.
Автор е на книгите:
1.„Портите на сенките” – поетично-белетристична книга (КНС, Сараево, 2008);
2„Идеята – без фиксирано място на пребиваване” – поетичнобелетристична книга (КНС, Сараево, 2012).
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados
Пътят е един за твореца и докосва читателя с онова, с което той ни приобщава към един по-добър свят. Това е неговият живот, това е паралелна виртуалност за нас, но реалност за твореца!
Може ли всеки от нас да се усети щастлив?
Трудно ми е да коментирам...
Поздрави на Османбашич, защото екзистенциалните откровения са нещо като да откъснеш от себе си, за да подариш на мига и вечността любов!
Специални поздрави за превода, Латинка-Златна!
Защото всеки страда поотделно, но удовлетворението е валиден усет!