I was five and he was six
We rode on horses made of sticks
He wore black and I wore white
He would always win the fight

Bang bang, he shot me down
Bang bang, I hit the ground
Bang bang, that awful sound
Bang bang, my baby shot me down.

Seasons came and changed the time
When I grew up, I called him mine
He would always laugh and say
"Remember when we used to play?"

Bang bang, I shot you down
Bang bang, you hit the ground
Bang bang, that awful sound
Bang bang, I used to shoot you down.

Music played, and people sang
Just for me, the church bells rang.

Now he's gone, I don't know why
And till this day, sometimes I cry
He didn't even say goodbye
He didn't take the time to lie.

Bang bang, he shot me down
Bang bang, I hit the ground
Bang bang, that awful sound
Bang bang, my baby shot me down...

Аз бях на 5, а той на 6.

Яздехме коне наравени от пръчки.

Той носеше черно, а аз бяло.

Той винаги печелеше битката.

Банг-банг, той ме застреля.

Банг-банг, аз паднах на земята.

Банг-банг, този ужасен звук.

Банг-банг, моят любим ме повали с изстрел.

Сезоните дойдоха и времето се промени.

Когато порастнах го нарекох мой.

Той винаги се смееше и казваше:

"Спомняш ли си когато си играехме?".

Банг-банг, аз стрелях по теб.

Банг-банг, ти падаше на земята.

Банг-банг, този ужасен звук.

Банг-банг, аз те повалях с изстрел.

Музиката се носеше и хората пеехе.

Но за мен звънтяха камбаните на църквата.

Сега него го няма и незнам защо.

И до ден днешен се случва да плача.

Той дори не каза сбогом.

Той дори не отдели време да ме излъже.

Банг-банг, той ме застреля.

Банг-банг, аз паднах на земята.

Банг-банг, този ужасен звук.

Банг-банг, моят любим ме повали с изстрел.